Вечерята беше привършила, но те седяха край масата и още бъбреха.
– Татко, – Боби неспокойно се въртеше на стола си, – всички книги от Библията първоначално са написани на различни езици, а после са преведени и на нашия език.
– Така е, – съгласи се бащата. – Римокатолическата църква се е опитала да забрани преводите. Не са искали хората като нас да четат Библията и да спорят със свещениците.
– Добре тогава, – подскочи Боби, – а къде са оригиналите?
– Какви оригинали?
– Оригиналните книги на Библията, написани на еврит и гръцки. Къде ги държат?
– Нямаме истинските оригинали, – поясни бащатата, – имаме само копия.
– Къде са копията тогава?
– На различни места в манастири, музеи, ….
– А не трябва ли да са на едно място?
– Има повече от едно копие на всяка книга и някои от тях са по-добри от други.
– Как може едно копие да е по-добро от другите? Не трябва да са различни, – изрази несъгласието си Боби.
– Различни са поради човешките грешки.
– Тогава кое копие е вярно? Как да ги различаваме?
– Това става чрез текстово изследване. Сравняват се различни версии и се излиза с най-вероятностния текст.
Боби се ококори.
– Искаш да кажеш, че няма една неоспорима книга, в която са Божиите думи?! Хората спорят и преценяват сами?
– Да.
– А от къде знаем кои са прави?
Бащата се усмихна, явно Боби го бе притиснал здраво до стената.
– Вярвам, – каза бащата, – че ако работят със смирение пред Бога, Той ще ги напътства.
Майката на Боби не се стърпя и се обади:
– Не спори с баща си! Още си момче, нищо не знаеш.
– Остави го, Диди. Нека пита, – бащата реши да успокои обстановката. – Имаме вяра, че Бог може да направи така, че Словото Му да достигне до нас във формата, която Той иска.
– Защо Бог не е помогнал на писарите да не правят грешки в копията, – още по неспокойно Боби се завъртя на стола, – ако наистина е искал да научим Словото Му?
– Някой неща не са ни дадени да ги разбираме, – каза баща му.
Боби беше набрал инерция и продължи:
– Ако преписвачите са правели грешки, защо да не ги правят и тълкувателите на текстовете?
– Трябва да вярваме, Боби!
– Трябва да вярваме в Божието Слово, а не на професорите по гръцки, – начумерено констатира Боби.
Майка му прибра няколко посивели кичури от челото си и се обърна към Боби:
– Значи ти си прав, а другите грешат?
Това силно жегна момчето, защото забележката бе напълно справедлива. Той знаеше, че не е по-мъдър от останалите.
– Разсъждавам само логически, – запротестира Боби.
– Ох, тази твоя логика, – кимна майката с глава.
Боби наведе главе и остана насаме със мислите си.