В бразилския курорт Балнеарио Камборио морски лъв е причинила проблеми с уличното движение. Морският жител, очевидно уморен от монотонното ежедневие в Атлантическия океан е решил да излезе на разходка в една оживена търговска зона.
Възрастен морски лъв може да тежи няколко стотин килограма. Огромният бозайник  за повече от час е парализирал пътното движение. Трябва да се отбележи, че животното е изпълзяло на пешеходната пътека по правилата.
Необичайната гледка събрала десетки туристи и зрители, които фотографирали животното и го записали на камера.
През това време полицията спряла движението. А някои започнали да поливат морския любител на приключения с вода от маркуч, за да не му стане лошо, докато е на сушата.
Морският обитател имал слаб интерес от ставащото край него. Няколко часа той се наслаждавал на слънцето на сушата, а след това се върнал в морето, създавайки неудобства на местните шофьори.
Журналисти спорят относно вида на морския гост. От видеозаписите е трудно да се определи дали това е морски лъв или слон. Може да става въпрос за южен подвид на последните. Тези животни обичат субтропичните архипелази и острови. Вероятно този индивид е от Бразилия, отбил се от колонията си. Външно този вид се отличава от северните му събратя по по-късия хобот.
Възможно е, поради това, че не е забелязан хобот, морският слон да е възприет като морски лъв.

Вила Епекуен е курорт разположен на 600 км от Буенос Айрес. Той е бил построен през 1920 г., и половин век по-късно става популярен за туристите, защото тук е могло да се почине на уникалното солено езеро Лаго Епекуен. Днес на мястото на това селище има само руини. 25 години преди това то е било под водата в резултат на наводнение.
Езерото Лаго Епекуен е било туристическа Мека, то притежава уникални свойства. Езерото е 10 пъти по-солено от кой да е океан и съвсем малко отстъпва на Мъртво море. Терапевтични свойства на водата му са известни отдавна. Тук идват да лекуват депресия, ревматизъм, кожни заболявания, анемия и даже захарен диабет.
Първите заселници в селището са се настанили в края на 19 век. Скоро след това населението нараснало. Имало железопътна връзка с Буенос Айрес и скоро пътуващите от Южна Америка наводни аржентинския курорт.
В средата на 20 век тук почивали ежегодно около 2500 човека. През 1970 г. в селището живеели повече от пет хиляди души, работели около 300 предприятия, включително хотели, ресторанти, плувни басейни, магазини и музеи.
Природата обаче не е била благосклонна към този край. Поради увеличилото се количество падащи валежи, нивото на езерото се покачило и на 10 ноември 1985 г. огромен поток от солена вода залял голяма част от селището. До 1993 г. селото било изтрито от земята. Нивото на водата  до 10 метра.
През 2009 г. с постепените климатични изменения, водата започнала да отстъпва и започнали да се виждат руините на селището.
От хиляди коренни жители на Вила Епикуен, по тези места се върнал само 81-годишният Пабло Новак Той вече няколко години живее тук сам, чете вестници и си спомня за разцвета на селището преди три десетилетия.

На територията на филипинския курорт Вила Ескудеро има ресторант на доста необичайно място. Той се намира в самото подножие на водопад.
Този бурен водопад някога хората „оковали“ с бетон. Поставили маси в самото му подножие.
Нивото на водата остава постоянно 15-20 сантиметра, така че посетителите трябва да внимават как се придвижват, за да не се намокрят.
Водата във водопада е достатъчно топла. Посетителите могат да попляскат преди или след хранене.
Трудно бих устояла на шума на този водопад….

Според д-р Табаков „каменните сгради на тия два извора по предание са строени или преустроени от сливенския аянин Тахир ага, между 1810 и 1829 г. Тъй поправените бани са били владени от тоя аянин и наследниците му до 1870 г., когато турското правителство ги отстъпило за ползуване на сливенската
Тук минералната вода е гореща, достига 48ºС и достига значителен дебит – 17 л/сек. Те е нискоминерализирана, само 1,986 г на литър, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева и калциева, същевременно леко флуорна, съдържа 27 мг колоидарна метасилициева киселина на литър, с неутрална реакция, поради съдържание на СО2 – 287 мг/л. Обща водна твърдост е 20,8Н.
Тази минерална се прилага при:
– питейно индивидуално лечение – в зависимост от вида и степента на заболяването,
– външно индивидуално лечение – басейн, вани, душове
– иригационно под форма на клизми – очистителни лечебни, с лекарствени вещества разтворени в мин. вода или субаквална вана, промивка на цялото дебело черво.
С нея успешно се лекуват: стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни заболявания, увреждания на опорно-двигателния апарат  и на периферната нервна система.
Сливенски минерални бани се намира на 12 км. югозападно от гр. Сливен до главен път Бургас – София, на 245 м. надморска височина. В курорта съществуват останки от древноримска банска постройка.

Група готвачи за деня на железничаря направили торта във вид на планина и я нарекли „Зимна приказка“. Западно-сибирският железничарски ски курорт в планината Грийн е станал прототип на тортата.
По бисквитените склонове на „планината“ се спускали състезатели и любители. В подножието ѝ минавала железопътна линия направена от масло. По „сладките“ релси се движел вкусен локомотив с вагони.
Височината на шедьовъра е била около половин метър, а общата му площ 4 кв. метра. За направата на тортата са отишли 1250 яйца, 55кг брашно, 9кг масло, 40 литра сметана, 17 кг сухо мляко и 25 кг пудра захар.
За създаването на „вкусната планина“ са се трудили 6 човека в продължение на 3 дни.