През 1779 г. увлечен по изработването на оптични прибори Кулибин представил пред петербургската публика своето изобретение – прожектор.
Системата от отразяващи огледала съществувала и преди, по-специално са били използвани за маяк, но конструкцията на Кулибин била значително по-близо до съвремения прожектор.
Една единствена свещ се отразявала от поместеният във вдъбнатото полукалбо огледален рефлектор, който давал силен и насочен поток от светлина.
„Чудесният фенер“ бил положително приет от руската Академия на науките. Пресата също го рекламирала. Одобрен бил и от императрицата, но останал само за развлечение и не бил приложен за осветяване на улиците, какъвто бил първоначалния замисъл на Кулибин.
Сам майсторът по-късно е направил прожектори по индивидуални поръчки на корабовладелците.
На тази основа  създал система за компактен фенер за карети, което му донесло известен доход.
Кулибин не могъл да защити своите авторски права и каретните фенери започнали масово да се правят и от други майстори, което до голяма степен обезценило изобретението.