На един човек, който смятали за много добър като оратор казали:
– Твоето красноречие не може да се сравни по ефективност и лаконичност с изказванията на Майстора.
Той прекарал една седмица при човекът, от чието красноречие се възхищавали останалите. Разбрал неговата тайна, а на останалите обяснил:
– Когато Майсторът говори неговите думи пораждат тишина. Уви, моята реч предизвиква размисъл.

Имало едно време един мъдрец, който смятали за глух.
Един ден той беседвал с учениците си. През това време в мрежата на паяка попаднала муха и отчаяно забръмчала, опитвайки се да се освободи.
Мъдрецът обърнал вниманието на учениците си към това малко произшествие.
– Вижте, – казал им той, – колко е опасно да се забъркаш в своите представи за това как и какво трябва да бъде.
Тогава учениците разбрали, че наставникът им съвсем не е глух, щом е успял да чуе бръмченето на мухата, на което никой не обърнал внимание.
– Защо се преструвате на глух, учителю? – попитали го те.
– Бидейки глух, не е нужно да слушам вашите славословия и ласкателства, – казал учителят. – Кой ще си губи красноречието за глух? Но за това пък знам, как вие наистина се отнасяте с мен, защото вие не се стеснявате да говорите това, което мислите.