Краля много обичал майка си. В нейна чест той учредил нов празник – Ден на майката.
Тържественият ден настъпил. На площада били изложени произведения на изкуствата, прославящи любовта на майката. Цял ден поети и музиканти възхвалявали майчинството, но краля бил недоволен:
– Никой не може достойно да прослави майката! Нима в страната няма истински творци?
– Вие не сте прав Ваше Величество! -казал внезапно непознат младеж.
– Как се осмеляваш да ми противоречиш! – разсърдил се краля. – Тогава покажи какво си донесъл ти за празника. Надявам се, че си създал нещо действително истинско?!
– Не съм донесъл нищо, защото… – започнал младежа.
– Рискуваш главата си! – гневно прекъснал краля юношата.
Но младежа спокойно продължил:
– Любовта на майката е недостижима, за това четката на художника и перото на поета не могат да я опишат и наполовина. Всичко велико и прекрасно на Земята е създадено благодарение на майката. Майката е осмото и най-велико чудо в света, защото седемте чудеса са създадени от творци, които е родила и възпитала майка.
Младежа замълчал, а хората го наградили с гръмки аплодисменти.