Много отдавна в Китай на човек, който бил обвинен в кражба, му отрязвали ръцете. Веднъж в кражба бил уличен един велможа, любимец на императора. Владетелят не можел да отстъпи от закона и заповядал да се накаже престъпника. Рано сутринта палача трябвало да отреже ръцете на благородника.
Но в двореца дошла девойка, дъщерята на осъдения велможа и със сълзи на очи помолила да я пуснат при императора. Макар и много трудно, молбата й била изпълнена.
Девойката паднала пред краката на великия владетел:
– Велики господарю, – казала тя, – моя баща е осъден да остане без ръце, но моля ви, отсечете моите. Те също са негови, но не могат да изхранят нашето семейство, както неговите.
Императорът също имал деца и му харесало, че девойката толкова много обича баща си.
– Нека бъде така, както искаш, – казал императорът, – но ти давам възможност да се откажеш в последния момент от това, ако решиш.
На другия ден довели дъщерята в двора на екзекуцията. В центъра му стоял пън опръскан с кръв, а до него бил палача. Девойката се смутила за момент, но пристъпила и си сложила ръцете на пъна. Палача здраво завързал ръцете й с ремъци. Момичето не проронило нито дума. Палачът вдигнал меча, а тя затворила очи. Мечът ударил, но без да докосне дори края на пръстите й.
– Императорът прощава на баща ти, заради голяма ти любов към него, – обявил императорския довереник.
Отворили вратите на затвора. Бащата изтичал към дъщеря си, започнал да й целува ръцете и да ги облива в сълзи.
На другия ден било обявено, че се премахва навеки жестокият стар закон. А на двора, където се изпълнявал този страшен закон, по заповед на императора, поставили мраморен плот, а на него със златни букви било изписано, как дъщеря е била готова да заложи собствените си ръце вместо бащините. Надписът завършвал така:
„Щастливи са бащите, които имат такива деца и щастлива е земята, която има такива семейства“.
Деца обичайте баща си и майка си с думи и дела!

Ако в един дом има разбит прозорец, то скоро в него няма да остане нито едно здраво стъкло. След това ще започнат кражбите,

Това е основната идея на теорията на счупените прозорци.

В по-широк смисъл, тази теория е, че хората са много по-склонни да нарушават правилата и нормите на поведение, ако видят ясни признаци на безпорядък наоколо. Това е било не еднократно експериментирано и доказано.

Например, минувач е по-вероятно да хвърли боклука си на земята пред изрисувана стена с графити, отколкото пред чиста.

Не трябва да позволяваме съвестта ни да закърнява, да си затваряме очите пред нарушенията, а когато ги вършим да си казваме: „Никой не ме видя!“

Ще дойде време, когато нищо няма да ни оправдае „ако сме сгазили лука“. Думите: „И другите правят така“ няма да ви освободи от отговорността, която сте имали.

Шерифът на Мидлвил, щата Мичиган получил странно писмо. В него анонимен автор признавал, че е откраднал 800 долара преди 30 години. В писмото молел парите, които е изпратил да се върнат на собственика на магазин в Мидл Март, който се намирал на север от Мидлвил. Този човек се оказал доста съвестен. Към открадната сума прибавил процент, който възлизал на 1200 долара.
Полицията започнала да търси собственика на магазина, но той бил продал бизнеса си още през 1988 г. Въпреки всичко бил намерен търсеният човек. Той бил много изненадан от новината. Съвсем не очаквал да получи обратно тези пари.
От правна гледна точка, тази кражба не подлежи, след толкова години, на наказание. Но ако ти помниш в продължение на 30 години грешката, която си извършил, тогава това време не е минало напразно и ти ще извлечеш важен урок от нея.

Месец след смъртта на 66-годишния Редкин, жителите открили, че той е мъртъв.
В неговият затрупан дом, който се намирал в северната част на щата Върмонт, не можело да се стъпи никъде. Много предмети били събрани на едно място от известният в областта чудак за целият му отшелнически живот.
Това не попречило на крадците да разровят целия дом и да изнесат от него антикварни предмети, кола, скраб и златни монети на стойност повече от 200 000 долара.
Полицията арестувала четири човека, които били обвинени в кражбата на монетите и опит да ги продадат в бижутерски магазин. Очакват се още арести.

Кражбите в България са се усъвършенствали и са достигнали най-високото си равнище. За това не са могли да си мечтаят нашите хановете, болярите, та дори и ръководителите при социализма.
Сега организирано и планомерно крадат в самата ни държава. Как ли? Чрез корупция!
Като се започне от най-скъпите и необходими природни ресурси като нефт и газ, та се стигне до най-малките неща, комисионите в банките…. Всички крадат и от живи, и от мъртви, даже и от тези, които още не са се родили…
И крадат всичко…
На първо място, разбира се, за себе си, за своите „услуги“.
Без кражба България практически  почти не би могла да съществува, а теоретически изобщо е немислимо.
Нека погледнем истината в очите и да признаем, че всяко предприето дело за „борба с корупцията“, не само е безсмислено, но е и вредно, защото корупцията е „източник“ на нашето съществуване.