Станцията ще се намира в селището Келхе, което се намира на югозапад от втория по големина град в Исландия Акурейри. Това място е идеално за нощни наблюдения на Северното сияние.
Създаването на постоянни станции за наблюдение на това явление е от съществено значение за насърчаване на научното изследване на космоса, безопасно изпълнение на проекти в пространството и гарантиране безопасността на човешките дейности в него.
Предвижда се станцията да започне работа още тази зима.
През 1989 г., на Южния полюс е създадена втора китайска изследователска станция “ Чжуншан „, а през 2004 г. на Северния полюс е създадена първата китайска научна станция “ Жълтата река“. Освен това, те са разположени почти  на южния и северен край на едно и също магнитно поле. Така двете станции могат да наблюдават постоянно Северното сияние през деня. Да се наблюдава това явление през нощта до сега не е имало реална възможност.
На строящата се китайско-исландска станция ще могат да се правят дълговременни, непрекъснати и комплексни наблюдения на Северното сияние, които ще запълнят бялото петно ​​в областта на изследванията на Китай за Северния полюс.

Звездата «CFBDSIR 2149 – 0403» се класифицира като кафяво джудже. Звезди от този тип не са били в състояние да започне ядрен синтез в ядрата си и да прераснат в истински горящи звезди.
Въпреки, че я причисляват към кратната звездна система, наречена «AB Златната риба», заради големите си размери и тегло, мнозина я смятат за газов гигант. Въз основа на това определение, се оказва, че тази планета няма родителски звезди. Това явление се е обсъждало на теория, но много рядко може да се наблюдава.
До днес са известни само четири планети, които могат да претендират за званието „самотна планета“.
Звездата Звезда «CFBDSIR 2149 – 0403»  се намира от Земята на разстояние 120 светлини години. Тъй като няма звезди, около които да се върти по орбита, планетата се движи под влияние на другите звезди от звезната система  «AB Златната риба».
Това не означава, че планетата се движи в космоса по права линия, това е голямо заблуждение. Но като планета може да бъде скитник без родител звезда, остава загадка.

Земята е оградена от радиационен пояс –  пояс на Ван Ален. Това е плазма, която ограждат планетата и запазват нейното магнитно поле.
По време на полета на луната, космическия кораб „Аполо“ е преминал през тази зона. Маршрута на корабът е бил планиран така, че пребиваването му в тази зона да бъде минимално.
Подобни преминавания през радиационния пояс могат да увеличат риска, космонавтите да заболеят от рак.
Освен това в космоса се провеждат и ядрени опити. по времето на «Starfish Prime» на голяма височина бил взривен мощен ядрен заряд, в резултат на който възникнал нов радиационен пояс. Били повредени и унищожени около една трета от спътниците в орбита.

Било време, когато мисълта човек да полети в космоса, била нереална.

Неизвестен мечтател Никифор Никитин през XIX век обяснявал на хората, че човек някога ще се разхожда по Луната.

Изказванията на Никифор се смятали за бунтарски. За това той бил заточен в глухо място. И това място било Байконур.