В една банка работел програмист. Всичко било много добре, но в един прекрасен ден той изчезнал. Минали ден, два, но него го нямало на работа….
Директорът на банката решил да го открие.
Тръгнал към дома на програмиста.
След като звънал, никой не отворил вратата, но от вътре се чувало плясък на вода. Разбил вратата и влязал.
Намерил програмистът да лежи във ваната, целия син, на главата му почти нямало коса, а в ръката му флакон с шампоан.
Директорът взел флакона, а на него Инструкция:
Намокрете главата си. Сложете малко количество от шампуна в ръка си и го разтрийте в косата си. Оплакнете с вода. Повторете……

Тя се заизкачва по стълбите с малки леки стъпки, като придържаше с пръсти роклята си.

– Браво! – каза й красива жена, която беше седнала сред цветята.

– Упражнявах се да вървя бавно, – отговори тихо тя.

– Какво си решила да правиш? – попита съпричастно жената.

– Искам един ден да вървя като теб, мамо, плавно и грациозно.

Лицето на жената се вкамени. Тя се приближи към момиченцето, наведе се над главата му и каза:

– Няма значение как ходиш, миличка.

– Така ли? – невярващо попита детето.

Тя бе дребно момиченце. Изпитваше болка не толкова от ширината на крака си и стегнатата обувката, нито от отражението в огледалото си, а от тъгата в очите на майка си, когато се споменеше за крака й. За това обикновено избягваха тази тема.

– Не, наистина ….. Благодарна съм, че можеш да ходиш изобщо, – и майка й се усмихна с обичайната си лъчезарност.

Детето не смееше да помръдне, опасявайки се, че чрез диханието си ще пропусне мига. Майката се наведе, целуна я  и разсипа косите й по лицето.

– Хубаво е, че някой може да се наслаждава в такъв горещ и задушен ден, – прокънтя смехът на жената.

Детето усети как майка му се отдалечава плавно, ефирна като слънчев лъч.

През следващата година в живота на Тони настъпи благодат. Той беше останал само с брат си и баща си, майка му беше починала преди 9 години.

В дома им дойде Ева, албанска емигрантка, малко грозновата с къдрава, тъмна коса и енергия за двама. Тя излъчваше топлина, която разсейваше мрачната атмосфера, която беше създал баща му.

Говореше, когато баща му мълчеше, а вечер на двамата с брат му пееше песни. Тони чувстваше утеха от разливащия се мелодичен глас.

Ева имаше силен характер.

Когато Тони с брат си лягаше вечер , тя идваше завиваше и ги целуваше. Всяко от децата очакваше с нетърпение тази целувка, като кутре млякото си.

Мащеха ли? Не! Тони отново беше намерил своята майка.

Срещнаха се двама приятели. Срещата им била съвсем случайна. Желанието да се разхождат сред зеленина и птича песен ги събра в парка.

Сашо се беше много променил. Косите му отдавна бяха загубили цвета си. Напоследък не чуваше добре, а това го отдалечаваше от хората, защото всеки път трябваше да ги моли да му повтарят, какво са казали.

Радо беше запазил външно стойката си, въпреки, че старите травми се обаждаха при смяна на времето. Но нещо беше станало с гласа му и той се бе изгубил.

Среща след толкова години, но как двамата приятели ще могат да си кажат нещо? Единият не чува, а другият не може да говори.

Те се хванаха за ръце и усетиха как едновременно обмениха обич.

Приятели от преди 35 години и то не какви да е.

Те нямаха нужда от слух и говор, за да се разберат, макар и след толкова много години ……..

Веднъж един човек се присламчи към нашата компания. Той дълго слуша дискусиите ни и накрая попита:

– Къде е Бог и защо не възпира злото? Защо ни е оставил само една Книга, а не дойде лично да оправи нещата?

В компанията бяхме няколко души, почти на една и съща възраст. Всеки от нас се замисли, но се обади Пепи:

– Представи си, че стане това. Бог идва. Измита всички негодници и взима властта. Когато стане това Той ще каже: „Аз ще ви пазя от бедствия и болести. Ще давам дъжд, когато и колкото трябва, така че да имате добра реколта. Всеки ще получава това от, което се нуждае и няма да има крадци. Но в замяна на това ще искам да не лъжете, да не развратничите, да не пиете, да не говорите празни приказки, а да се трудите честно и почтено. Искам да ходите на църква, да затворите кръчмите, да бъдете добър пример за децата и да бъдете справедливи.“

След като си пое дълбоко дъх и разроши буйната си коса с ръка продължи:

– Мислиш ли, че някой ще се съгласи? Няма ли на човек да му домъчнее за виното, за лъжата, за клюката и сластолюбието? Няма ли да му се стори живота скучен и да поиска пак „свободата“ си?

Всички замълчахме. Всеки потъна в мислите си, опитвайки по свой начин да осмисли чутото.

Очевидно борбата на човека с греха е тежка. Много по-лесно е да вършиш лошото, отколкото доброто.

Но Бог бди над нас и ни помага, когато Го призовем.

Който върши зло и не се отвърне от него, ще получи възмездие, а който върши добро, няма да остане без награда.