Мобилният оператор SK Telecom на Южна Корея е предложил устройство за мобилен телефон, което помага да се открие местонахождението на риби.
Устройството включено към телефона работи като ултразвуков сонар за намиране на риба.
Освен това с него може да се определи температурата на водата и разстоянието до дъното.
Нововъведението е вече на пазара.

Скоро дизайнерът Ами Сонг е представил необикновенна червена рокля с огромни размери. Когато изпълнителката я облича, се създава усещане, че тя се извисява над публиката, която седи в нейните разпилени дипли.
Роклята е представена на фестивала на дизайнерите, който се е провел в концертната зала Йорк в Лондон.
Дизайнера Сонг е от Корея. Според думите му, роклята цели да обедини слушателите и изпълнителя не само чрез музика, а и с нещо повече.
За да я облече изпълнителката се качва по стълба. За роклята дизайнерът е изразходвал 550 метра плат. Височината на роклята е 3 метра, а диаметърът ѝ 20 метра. Върху роклята могат да се разположат 238 слушатели. Всеки слушател се вмъква в определен джоб.
Дали желанието на дизайнера ще се изпълни, не знам, но поне е атрактивно и ще привлече мнозина любопитни да опитат въздействието.

Мястото на действието е остров Жежу и Едо в южната част на корейския полуостров. Тук по-възрастни жени се гмуркат в студената вода без акваланг. Те изчезват за няколко минути във водата, след което се появяват на повърхността с богат улов, състоящ се отохтоподи, морски таралежи и миди.
Предполага се, че жените в тези крайща са започнали да се гмуркат за перли и храна още преди 1700 години.
Има няколко причини поради, които тук се гмуркат само жени. На острова не можело да се развъждат ферми, поради липса на плодородна земя, а болнавите азиятски мъже не били много подходящи за гмуркане, за  това с тази дейност трябвало да се заемат „пълничките“ жени.
Според други, мъжете плащали повече данък за доходите си и за да запазят повече пари за семейството си, с гмуркането се заели жените.
Каква е точно истината не е от значение, но скоро тук се възцарил матриархат. Мъжете оставали в къщи да се грижат за дома и да гледат децата.
За разлика от останалата част на конфуцианската Корея, раждането на момиче в семейството било празник.
Но с течение на времето, ситуацията започнала да се променя. Увеличил се износа на морски продукти, най-вече към съседна Япония. Така водолазките започнали да печелят повече и дъщерите им могли да отидат да учат в колеж. Освен това на острова се увеличил притока на туристи. Мъжете започнали да се устройват на работа, защото островът малко по малко се влял в обичайния начин на живот с останалата част на Корея.
Последното поколение водолази са жени на 50-65 години, рядко има между тях 40-годишни. В най-добрите години в морето се гмуркали 30 хиляди жени, а днес само 5 хиляди.
Трябва да споменем, че съществуват две групи водолази, гмуркащи се от лодка и потопени директно от брега. Под водата прекарват по 4-5 часа. След това събират улова в обща кошница. Търговците плащат добри пари за стоката. Накрая приключват с подялба на печалбата, в зависимост от това, кой какво е уловил. Теглото на мрежите, които вдигат жените достига 50 килограма. Този труд с право можем да наречем много труден.