Един млад композитор поканил Росини на премиерата на новата си опера.
Според италианския обичай Росини седял в ложата с цилиндър.
Когато започнала операта, Росини преди всяка ария си свалял цилиндъра и грациозно го размахвал.
– Какво правите, маестро? – попитал го седящият зад него автор на операта.
– Приветствам своите познати, които срещам във вашата музика, – любезно отговорил Росини.

Един композитор, известен със своята съвършена бездарност, написал песен по стихове на Шилер и дълго уговарял Брамс да я чуе.

Брамс се съгласил.

– Харесва ли ви моята песен, господин Брамс? – с вълнение попитал композиторът ставайки от пияното.

– О, превъзходно!

– Много съм щастлив!

– И аз също, – казал Брамс и облекчено въздъхнал. – Знаете ли , слушайки вашата песен, се убеждавам, че това стихотворение на Шилер, въпреки всичко си остава безсмъртно.

Един от съвремениците на Гуно, по това време доста известен композитор, бил изключително горд от своята идентичност и заявил:
– Моята музика е толкова оригинална, че в цялата история на музиката, единствено при мен няма предшественици.
По този повод Гуно отбелязал:
– Нима това би трябвало да е така…? Нито един творец не може само по себе даде живот, защото детето не може да се роди от само себе си, просто защото на него му се иска. В изкуството също трябва да има родители, както и в живота….

Брамс винаги охотно помагал на всеки, който се нуждаел от помощ и това го правел от чисто сърце. Много му станал симпатичен чешкия композитор Антонин Дворжак, с който се запознал веднъж в Прага. Обикнал го с цялото си сърце.
Брамс настоявал Дворжак да отиде във Виена и му обещавал, че ще му помогне да си намери работа.
Дворжак се съмнявал в успеха на това начинание и се отказал под предлог, че живота в Прага е по-евтин.
– Нека това да не ви притеснява, – настоявал Брамс. – Вие напълно можете да разчитате на мен. Работата е там, скъпи Антонин, че аз имам състояние, но нямам деца, а да ги правя на тези години е твърде късно….
– Нима искате да ме осиновите? – засмял се Дворжак.

Един от тези, които най много се боял от числото 13 бил австрийският композитор Арнолд Шонберг. Тази фобия станала косвена причина за смъртта му.
През 1950 г. неговият личен астролог казал, че композиторът скоро ще стане на 76 години и през следващата година  за него ще бъде критическа, защото 7 + 6 = 13.
На 13 юли 1951 г. в петък Шонберг бил болен и сутринта легнал на легло. Така лежал цял ден, но 15 минути преди полунощ той получил пристъп и лекарят отбелязал смъртта му.