Терминът „жълта преса“, възникнал в САЩ в края на 19 век. По това време голяма популярност имат два вестника – New York World и New York Journal, които не залагали на обичайното излагане на новините, а разчитали на сензациите и емоционално им поднасяне.
През 1895 г. в Ню Йорк Ричард Ауткалта започва да издава комикси, изпълнени със сатира и саркастични коментари за политиката. Главният герой е едно момче в жълта тениска.
След година Ауткалта бил примамен в New York Journal. Сега много вестници започнали да публикуват подобни комикси.
За това журналистите от по-сериозните издания и вестници започнали да наричат подобни вестници „жълта преса“.

Френските археолози са открили, че праисторическите художници са били в състояние да изразят в скалната живопис движение чрез въвеждане на елементи на анимацията.
В 53 от снимки на пещери, разположени във Франция, са открити елементи на анимация. Изследователите са открили три начина за предаване на движението. Художникът рисувал тигри, бизони и антилопи, така че фигурите изобразявали животните в различни пози, които представлявали различни фази на движението им. Те са изобразили животни, с няколко глави, крака и опашки, представляващи различни „замразени кадри“ на движението.
Освен това, древните хора са изобразявали различни пози в серия от последователни рисунки, точно както правят сега в комикси или скиците на режисьора.
Археолозите са открили костни и каменни дискове, на които има изобразени различни пози на животни. В средата на диска има отвор, в които се поставяло сухожилие и при разстягането му диска се въртял. Изследователите се реконструирали такъв диск и открили, че по време на въртенето на тези дискове се създава илюзията за движение.

Огромни балони под формата на известни герои от комикси и карикатури били пуснати по улиците на белгийската столица, изпълнена с празнична атмосфера и желание за забавление.
В Белгия комиксите са част от националната им култура. За това с тях са свързани различни мероприятия. Рисуваните истории тук почтително се наричат „деветия вид изкуство“ след поезията, киното, телевизията и другите жанрове. И това не е случайно, именно белгийските  автори са дали на света много от героите, като смърфовете, Тинтин, Спироу, Гастон и много други.
Разбира се парада не е ограничен само за белгийски символи. Тук могат да се видят Костенурките Нинджа, Спонджбоб, Бети и моряци….
Парада на балоните се провежда за втори път, но той е успял да спечели привърженици не само между децата, но и сред възрастните. Фестивала се провежда по образец на подобен парад в Ню Йорк, който традиционно се провежда в Деня на благодарността.