Бе 13 септември 1501 г. Микеланджело Буонароти си плю на ръцете, взе чука и длетото, приближи се до огромния мраморен блок и започна да премахва всичко ненужно от него.

Минаха две години и четири месеца. Водеше се голяма борба между човека и камъка.

Най-накрая през януари 1504 г.скулпторът представи своето творение на света.

Безформеният мраморен блок бе придобил образа на древния библейски цар Давид.

Цялата градска управа дойде да приеме работата му. Техният ръководител Пиеро Содерини бе не само покровител на изкуствата и талантите, но беше и основният клиент на статуята на Давид.

След като видя пет метровия шедьовър на Микеланджело Содерини реши да се покаже като голям специалист.

По това време във всички държави основният клиент трябва да намери поне един недостатък на изпълнителя.

И въпреки, че това си беше шедьовър, той бе намерен.

С внушително си излъчване на тънък познавач синьор Содерини заяви:

– Носът на Давид … е твърде голям …

Обикновено всички изпълнители започват да спорят, че работата отговаря на всички норми и стандарти, но не и Микеланджело.

Скулпторът дори не се възмути.

Той мълчаливо постави стълбата до статуята, взе инструмента в едната си ръка, а с другата почти незабележимо грабна шепа малки парчета и мраморен прах от подножието на своя колос.

Изкачвайки се по стълбите, скулпторът започна да имитира енергична дейност.

Удряше длетото с чука толкова ревностно, че мраморният прах и парчета се разнасяха на всички посоки, дори някой се изсипаха върху приемната комисия.

Всъщност Микеланджело умело имитираше ударите и ловко разпръснати фрагментите.

Носът на Дейвид не бе променен.

След няколко минути представлението приключи.

Скулпторът слезе и почтително попита:

– Така добре ли е? Харесвате ли промените?

Пиеро Содерини отговори снизходително:

– Сега е съвсем друго. Статуята стана по-красива.

Този списък е съставен през първи век преди новата ера. От тогава до наши дни са се опитвали стотици пъти да го редактират, но въпреки всички усилия той си е останал непроменим.

Какво съдържа този списък?

Какво затруднихте ли се? За да се досетите, трябва да имате знания за историята на древните народи.

Трудно е нали? И аз не се досетих  🙂

Отговор: Това е списъкът на седемте чудеса на света: Хеопсовата пирамида, висящите градини на Семирамида, статуята на Зевс в Олимп, храма на Артемида в Ефес, мавзолея на Хиликарнас, Родоския колос, Александрийския фар.

Италианската полиция е помогнала за откриването на рядък мараморен колос на Калигула.
Статуата близо две хиляди години е лежала в района на езерото Неми, на юг от Рим, където императорът е държал две големи „лодки на любовта“.
За съществуването на статуята станало известно през януари миналата година, когато полицаи хванали контрабандисти готвещи се да изнесат извън пределите на страната, големи мраморни фрагменти. Престъпниците признали всичко и археолозите открили липсващите части.
На бял свят излязъл голям полукръгъл двор с фонтан. Той имал 23 метрова колона, а в центъра му се намирала ниша, в която на мраморен трон, била поставена статуята на Калигула.
Били намерени повече от сто фрагмента и 150 предмета, вази и украшения. Тук са намерили и тръба с името на Гай Юлий Сила, който е бил първият собственик на вилата.
Статуята е изработена от мрамор от остров Парос, той е смятан за най-добрият в древния свят. Скулптурата изобразява млад мъж, седнал на трон, който би направил чест и на самият Юпитер.
На левия крак на императора е надета калига – обувка на легионер, от което той има своя прякор.