Какво можеш да кажеш за една река, дето си тече кротко и спокойно, и тук и там по пътя си върти по някое воденично колело? Река, като река! Но ако връхлети буря в планината и водите й се понесат като луди, за тази река ще може да се разкажат много интересни неща.
Как е поваляла например вековни дървета по пътя си и ги е изтръгвала от земята с коренищата им. Как ги е носела на гърба си като клечици. Как е отнасяла мостове и е заливала цели села, като е щадила само църквите и каменните кули.
За такава буйна река могат да се разкажат какви ли не истории, а ако си тече кротко, ще спомен за воденичните камъни, който върти или ще се сетим за невестите, дето избелват прането си с хума покрай плитчините, но за тия неща струва ли да се приказва!
Архив за етикет: колело
Грънчарят и творението му
Изкусен грънчар върти колелото на битието. Щом усети в ръцете си калта на бъдещата чаша, запалва в сърцето й неугасим огън.
И ето я готова. Но ако небесният грънчар я хвърли на земята, тя пак отново се превръща в глина.
Той сътворява живот и бди над своите създания. Но щом усети, че съдът е лошо слепен, отново го връща счупен в пръстта.
Върти се безкрайно колелото на веселият грънчар. По стар навик застанал в грънчарницата, с изкустни пръсти извайва от пръстта изящен съд.
И чух как излязлата под пръстите му чашата ми шепти: “ Бях аз глина, но и ти си като мен. В ръцете на ваятеля си само пръст, докато те превърне в скъпоценен съд“.
Усещам как грънчаря със духа си ме замесва, като глина, грубо, глух към болките ми. Но тази трептяща кал е ненаситна плът, докато жизненият му огън не я смели и превърне в….своето най-съвършенно творение.
Загадъчна архитектура
Главната особеност на Мачу Пикчи е прекрасната изработка на масивни камени стени и огради, строени без хоросан и използване на колело или на впрегатни животни.
Характерен е строежът от многоъгълни камъни, свързани така точно, че е невъзможно да се промуши дори и най-тънкия нож между сглобките. Така инките постигали устойчивост на сграда в сеизмична област.
Някои предполагат, че при строежа на сградите в Мачу Пикчуе е приложена лазерна технология. Мистерията около изграждането на този древен град се засилва от липсата на документи, разкриващи как точно са построени сградите.
Инките са имали гилдия на професионални архитекти за проектирането и организирането на строителството. Те са били специалисти в пригаждане формата на конструкцията към особеностите на терена, върху който са строили.
Съществуващите скални образования са били оползотворявани при строителството. На предните стени на скалите са изваяни скулптори, а в каменните канали е текла вода.
Повечето от сградите в Мачу Пикчу са от гранитни блокове и е възможно да са дялани с бронзови и каменни сечива, а след това оглаждани с пясък.
Самотата и градът
Градът притежава специфична особеност, особено през нощта. Наблюдавали ли сте прозорците на домовете вечер? Стотици, хиляди светлинки в мрака. И там хората не спят.
Зад всеки прозорец се крие необикновена история, самота и отчаяние.
Връщайки се назад, в бурният и горещ ден, в забързания работен бяг, всред разгара на проблемите, ние се носим в едно общо колело. Препускаме, бързаме, пробиваме си път с лакти, невдигайки глава. А край нас прелитат, като в забързани кадри хора, лица, събития…..
Бързия и бурен живот в града поражда необходимостта от стремителен ритъм. Бързи връзки, бързи разговори. И в този бяг няма къде да помислим, къде да се спрем, за да се вслушаме в думите на приятелите си и близките. Погледа ти неволно се спира и среща нечии очи, но само за малко и отново напред, в един нескончаем бяг.
През ноща, когато всичко забавя своя ход, хората спират, замират и…Всеки остава сам със себе си в своята самота.
Градът е пълен с хора, изпълнен с различни съдби и много самота. Това е особеност на нашето време. Трудно можем да го променим. Но нима не искаме да променим живота си“
Може би за това трябва да спрем, поне за минута. Погледнете наоколо, вижте красотата и в най-малките и неугледни неща. А може би е време да си спомним за приятели и близки, да им се обадим, да бъдем поне за малко заедно с тях. Погледни в очите им. Изслушай ги. И вероятно самотата ти ще отстъпи. Не се страхувайте от новото, нито от общение с някой, тогава ще имате повече шансове да срещнете щастието си.
Гледайте света с широко отворени очи не позволявайте на самотета да ви отделя от другите. Вие може да победите тази болест, която е бич за големия град – самотата. Тя само ограбва и нищо не дава. Затова общувайте, търсете нови запознанства….
Вечния двигател измама или реалност
Търсенето на вечен двигател датира от древността. Първият записан опит за конструиране на вечен двигател датира от VIII в. в Бавария. Той се основавал на серия от малки магнити, прикрепени към колело, подобно на колело на Ферис. Колелото било поставено върху много по-голям магнит, който се намирал на пода. Докато всеки магнит върху колелото преминава над неподвижния магнит, се предполагало, че той първо ще бъде привлечен, а после отблъснат от по-големия магнит, като по този начин ще бута колелото и ще създава вечно движение.
Стимулът за конструиране на машина с вечен двигател бил толкова мощен, че измамите станали нещо обичайно.
Стремежът към конструиране на машина с вечен двигател обаче не е безплоден от научна гледна точка. Тъкмо обратното — въпреки че изобретателите така и не са създали машина с вечен двигател, огромният обем на времето и енергията, вложени в изграждането на такава приказна машина, е накарал физиците да проучат внимателно естеството на топлинните машини.
Например през 60-те години на XVIII в. Джон Кокс разработил часовник, който можел наистина да работи вечно, тъй като се захранвал с енергия от промените в атмосферното налягане. Промените във въздушното налягане задвижвали барометър, който после въртял стрелките на часовника. Този часовник работел наистина и съществува и до днес. Часовникът може да работи вечно, защото енергията се извлича отвън под формата на промени в атмосферното налягане.
Машини с вечен двигател като тази на Кокс накрая накарали учените да изкажат хипотезата, че такива машини биха могли да работят вечно само ако енергията бъде внесена в устройството отвън, т.е. ако общото количество на енергията бъде запазено.