Един човек в детството си много дружал със един възрастен съсед.
Времето си вървяло, появил се колеж, увлечения, после работа…Всяка минута на младия човек била заета. Той нямал време да си спомни миналото, да поговори дори с близките си.
Веднъж той научил, че старият му приятел, възрастния съсед е починал. Тогава младежа си спомнил как този човек се е опитвал да замени загиналият му баща. Почувствал се виновен. Отишъл на погребението.
Вечерта след погребението младият човек влязъл в празния дом на покойния. Всичко било така, както преди много години.
Само малката кутийка, в която старецът съхранявал най-цената си вещ я нямало на масата. Мислейки, че някой от близките му я е взел, младежът напуснал дома.
След две седмици той получил колет. Подателят бил починалият старец. Младежът с разтреперани ръце го отворил.
В него лежала онази кутийка, която той не намерил на масата. В нея имало златен часовник с надпис: „Благодаря за времето, което прекара с мен“.
Тогава младият човек разбрал, че най-ценното за старият човек е било времето, което е прекарал с малкия си приятел.
От тогава той се опитал да отделя повече време на сина си и жена си.

Мястото на действието е остров Жежу и Едо в южната част на корейския полуостров. Тук по-възрастни жени се гмуркат в студената вода без акваланг. Те изчезват за няколко минути във водата, след което се появяват на повърхността с богат улов, състоящ се отохтоподи, морски таралежи и миди.
Предполага се, че жените в тези крайща са започнали да се гмуркат за перли и храна още преди 1700 години.
Има няколко причини поради, които тук се гмуркат само жени. На острова не можело да се развъждат ферми, поради липса на плодородна земя, а болнавите азиятски мъже не били много подходящи за гмуркане, за  това с тази дейност трябвало да се заемат „пълничките“ жени.
Според други, мъжете плащали повече данък за доходите си и за да запазят повече пари за семейството си, с гмуркането се заели жените.
Каква е точно истината не е от значение, но скоро тук се възцарил матриархат. Мъжете оставали в къщи да се грижат за дома и да гледат децата.
За разлика от останалата част на конфуцианската Корея, раждането на момиче в семейството било празник.
Но с течение на времето, ситуацията започнала да се променя. Увеличил се износа на морски продукти, най-вече към съседна Япония. Така водолазките започнали да печелят повече и дъщерите им могли да отидат да учат в колеж. Освен това на острова се увеличил притока на туристи. Мъжете започнали да се устройват на работа, защото островът малко по малко се влял в обичайния начин на живот с останалата част на Корея.
Последното поколение водолази са жени на 50-65 години, рядко има между тях 40-годишни. В най-добрите години в морето се гмуркали 30 хиляди жени, а днес само 5 хиляди.
Трябва да споменем, че съществуват две групи водолази, гмуркащи се от лодка и потопени директно от брега. Под водата прекарват по 4-5 часа. След това събират улова в обща кошница. Търговците плащат добри пари за стоката. Накрая приключват с подялба на печалбата, в зависимост от това, кой какво е уловил. Теглото на мрежите, които вдигат жените достига 50 килограма. Този труд с право можем да наречем много труден.

Много професии, които по-рано бяха упражнявани от не много образовани хора, днес изискват повече техническа подготовка.
Например, при добиването на въглища вече трябва да умееш да ползваш пневматична сонда или пикел.
Днес миньорите използват лаптопи за наблюдаване на качеството на водата и повредите в оборудването.
В мината Туетимайл, близо до Оук Крийк, щата Колорадо работниците трябва не само да боравят с лопата и да карат трактор.
Според един от изпълнителните директори на мината им трябват работници с добри математически умения, техническо образование и да не се притеснява от работа с електроника.
Интересното в тази мина е, че работниците имат средно по две годишни обучения в колеж.

Преди много години епископа от източното крайбрежие на САЩ посетил малък колеж на западния бряг. Той бил настанен в дома на ръководителя на колежа, прогресивен млад човек, професор на физическите и химическите науки.
Веднъж всички преподаватели от колежа обядвали с епископа. След обяда разговорът засегнал въпроса за Златния век на човечеството. Епископа казал, че той е настъпил съвсем скоро. Като доказателство привел факта, че в природата всичко вече били изучено и всички възможни открития  са били направени.
Ръководителят на колежа възразил. Според него човечеството стояло на прага на велики открития. Епископа го помолил да назове поне едно от тях. Младият учен споменал, че вероятно в близките 50 години, хората ще се научат да летят. Това силно разсмяло епископа. Тогава той дълбокомислено казал:
– Каква глупост.  Ако Бог е искал да летим, той щеше да ни даде крила. Небето е само за птиците и ангелите.
Фамилията на този епископ била Райт. Той имал двама сина Орвил и Уилбър. Именно те изобретили първия самолет.