Тази оригинална детска етажерка може да направите от плътна тъкан върху дървена рамка. Тя ще бъде много удобна за дете, тъй като книгите ще са разположени точно пред лицето му и то много бързо ще може да намери нужната му книга.
За да се направи такава полица са необходими здрав плат и дървени дъсчици за рамката. Също така трябва да разполагате с чук, отверка, бормашина и шевна машина.
Първото нещо, което трябва да направите е рамката. За това помислете къде ще бъдат разположени джобовете за книгите и определете съответните размери.
Следващата стъпка е да се изчисли мястото, където ще се сложат планките, които ще държат джобовете. Самите планки ще се намират на различни разстояния от края на основната рамка, но това разстояние ще бъде еднакво, така че джобовете при сглобяване да останат странично, както е показано на рисунката.
С помощта на шевна машина се правят самите джобове за съответните планки.
След сглобяване на конструкцията, трябва да я окачим на стената и да поставим книгите в нея.
Някои слагат и допълнителни джобове за всевъзможно малки детайли. Такива обикновено поставят младите майки над креватчетата на децата си, където слагат бутилка, биберон и други необходими предмети за бебето.

Какво се случва с книгата, когато мисията й да научи, да разкаже и посъветва е вече изпълнена? В най-добрия случай събира праха на рафта или в куфар на тавана. За по лошите случаи няма да говорим.
Известно е, че хора със сръчни ръце и неспокойна фантазия използват старата литература, която е малко вероятно да бъде полезна на бъдещото поколение, за творчество. Това е още един от начините да се превърне книгата в арт – обект без да се използват нож и ножица.
Преди 10 години съпрузите Вероника и Исак видели на изложба на съвременното изкуство необичайни скулптори, за изработката на които се използвали ненужни списания, брошури и сборници. Видяното им се сторило толкова красиво, че двойката решила да украси дома си с нещо подобно. Така започнала творческата им кариера.
За разлика от другите „книжни скулптори“ Исак не изрязвал своите творения в книгата.. Той просто сгъвал листовете по определен начин, както когато правим оригами. Превръщането на старата книга в оригама е доста сложен и неуловим процес, но резултата е зашеметяващ. Получената „скулптора“ изглежда, сякаш буквално е враснала в самата книга.

Децата на новото време съвсем не приличат на родителите си. Скоро прочетох за осемгодишния Росе Райан от Торонто, който е започнал да заработва първите си пари на три години.
В задния двор на къщата на родителите си организирал „кокоша ферма“. Шейсет кокошки му носели приход от три долара за десет яйца. За ден, два при добро гледане, той получавал по едно яйце от кокошка. За един месец момчето изкарвало от 200 до 300 долара.
След време уговаряйки се със съседите си започнал да коси тревата в дворовете им, за целта използвал и съответна техника.
Следващата стъпка на предприемчивото момче била поливане и грижа за градината. Разбирайки, че продажбата на услуги е по-изгодна, отколкото  да работи само за себе си, започнал да си намира работа и изпълнявайки я получавал съответния процент.
Цялата сума, която заработвал, Росе инвестирал в недвижими имоти. Днес Райан притежава няколко къщи в Онтарио, а богатството му възлиза на 900 000 долара.
Той е закупил хокейна и баскетболна площадка за семейството и приятелите си. Своята страст – четене на книги е задоволил със закупуването на повече от 4000 екземпляра.
Ако това е направило едно малко момче, защо се боим да напрегнем мозъците си и преодолявайки инерцията, да направим първата си крачка в бизнеса. Всичките ограничения и страхове са само в нашите умове.

Всеки от нас е посещавал поне един път градската библиотека. Съвременните библиотеки са снабдени с компютри и техника за съхраняване на книгите. Картонените каталози, макар и стари все още се налагат над информацията заложена в компютрите за наличните книги в библиотеката.
Четем и теглим книги от Интернет библиотеките на собствените си компютри. Днес има още една придобивка в Интернет пространството. Открита е Световна цифрова библиотека.
За да се реализира проекта са дигитализирали множество редки книги, ръкописи, картини, музикални партитури, записи, филми, снимки, чертежи, за което е било необходимо срок от четири години. На помощ са се притекли представители на ЮНЕСКО, сътрудници от библиотеката на конгреса в САЩ, а също и редица  частни финансови фондове. Над съдържанието на веб-сайта на библиотеката са се трудили сътрудници от библиотеки и културни учреждения на различни страни като: Русия, Бразилия, Великобритания, Китай, Египет, Франция, Япония, Саудитска Арабия и САЩ.
Автора на идеята за създаване на Световна цифрова библиотека е Джеймс Билинктон, ръководител на библиотеката на конгреса в САЩ.
Сайта е достъпен на седем езика: арабски, китайски, английски, френски, португалски, испански и руски. Материалите в библиотеката са на много повече езици, говорими днес и преди.
Световната цифрова библиотека спомага за намирането и изучаването на материали необходими на всеки желаещ готов да се потопи в съкровищницата на световното културно наследство. Документите са разпределени по хронологичен и географски признак. Освен това търсените материали могат да се намерят по тема  и по типа на търсения обект.
Целта на проекта е да се създават международни и между-културни връзки всред педагози, учени….и всички заинтересовани от това лица.
Адреса на Световната цифрова библиотека е: www.wdl.org.
В края на 2008 г. заработи подобен проект. Бе открита Европейска библиотека (Europeana.eu). В проекта са участвали всички страни от ЕС. Съдържанието на библиотеката включва 2 милиона източници на 23 езика и обхваща две хилядната европейска история. Заинтересования европеец може да избира между епоса на Омир и френските рецепти с шунка.
Библиотеката не преследва никакви комерсиални цели. Планира се през 2010 г. колекцията на библиотеката да стигне до 10 милиона източници, което е само 1% от Европейското културно наследство.
Библиотеките са центрове, към които се стремят жадни за знания хора. Въпроса днес е: Искаме ли наистина да четем?