Орангутанът Сурия и кучето Поско били отгледани заедно в светилището на Южна Каролина.
Те се срещнали, когато Сурия забелязала бездомния Поско, скитащ из центъра за животни. Грижещите се за животните решили да вземат кучето, което да прекарва време със Сурия. Така, че примата да си има приятел.
Орангутаните са много умни и предпочитат да не са сами. Сурия водела кучето на каишка около центъра. Те плували заедно. „Двойката“ се пързаляла по гърба на слона, който също живее в светилището.
Тези двама представители на животинския свят са причина за написването на книга, приходите от която ще бъдат инвестирани в създаването на общият им дом.

Взе литър мляко, две супени лъжици захар, три супени лъжици царевично нишесте и три яйца. Разби ги хубаво и ги сложи на слаб огън. И какво се получи?
В готварската книга пишеше „крем“, но при нея стана нещо подобно на лепило.
Най-лошото е, че никой в къщи не го призна за десерт, освен малкия й брат, който е всеяден.
Тя се чувстваше ужасно. Беше толкова щастлива, когато се връщаше в къщи. Бяха свършили вече училище и с целия си младежки жар, запретна ръкави и приготви десерт. А каво стана? Лепило!
Да не говорим за обидните думи и подигравки от най-близките й хора. Разбира се първи я нападна най-големият й брат:
– От къде извади рецептата? – попита я той веднага след като опита лепилото.
– От готварската книга, –  гневно отговори злополучната готвачка.
– Много добре, – кимна мъдро той. – Вярвам, че си я извадила, защото мястото й не е там.

Вечерта беше хладна и студена, характерна за сезона. Цялото семейство седеше край камината и си говореха за какво ли не. Стрелките на часовникът не спираха, времето летеше.
Майката стана отиде до пияното, отвори капака и засвири. Прекрасни звуци заляха стаята. Малката й дъщеря я гледаше с възторг и мечтаеше да свири като нея. Брат й често я дразнеше по този повод:
– Когато свириш, – казваше той, – не знам кого повече да съжалявам пияното или музикалното произведение.
Но тя не се отказ толкова лесно. Намери една книга със заглавие „Основи на хармонията“ и реши да я усвои. Веднъж брат й я завари да чете тази книга, изтръгна я от ръцете й и кресна:
– Ти нямаш чувство за хармония. Освен това караш инструментите да страдат, – увери я любимият й брат.
Тя се сви на леглото.. Болка изпълни малкото й сърчице и две огромни сълзи замъглиха очите й. Изтръпна. Дълбоко в себе си изпита страх, че той е прав.

Когато излязла първата книга от поредицата за Хари Потър, издателят настоява да се напише името на писателката Джоан Роулинг на корицата само с инициалите.
Този трик се използвал, за да не се обезкуражават момчета да закупуват книгата. По-голяма част от тях не харесват книга от женски автор.
Тя избрала за инициали на името си, името на своята баба Катлийн.
И от тогава тя е известна на запад  като  J. K. Rowling.

Вечерта преди Рождество усещаш, че ще се случи нещо необикновенно.
Подаръците са приготвени отдавна и чакат своето време.
Снегът остави дребни парцали от скреж след себе си и се укри някъде. Дали ще се радваме на нова партида снежна интермедия, никой не знае, дори и метереолозите повдигат ръмене и разперват ръце.
Времето наближава, а сърцето се изпълва с необикновени предчувствия за радост от очакването на нещо….
Ухае на печено месо и топъл хляб. Елхата е наредена и ти си в най-красивата си рокля.
Рождество! Сърцето ти сякаш ще изхвръкне от гърдите. Не смееш да мръднеш, за да не разрушиш, това, за което… сега не предполагаш. Но какво ще стане?
Ето вече си в църквата. Поглеждаш хората и разбираш, че и те също чакат…
Въздишаш. Не може ли по-скоро? ….. Очакването и нетърпението се сблъскват…
Но всички тези подаръци, поздравления, усмивки, прегръдки, отнемат толкова много енергия.
Не си спомняш кога си легна, трудно можеш да възстановиш вчерашната проповед в главата си…
Колко бързо премина Рождество…Все още има неизмити чинии, поздравителните картички от приятелите са още на масата…
Отново е вечер. Всичко е прибрано, подаръците са раздадени, поздравите са приети и ти отново си у дома. И вече нищо не очакваш. Просто взимаш Библията от рафта и продължаваш от там където си стигнал. Отваряш книгата и трепваш. Ти отново Му говориш, а Той на теб…
И през всичкото време на празника, когато съм чакала нещо необикновенно да се случи, Той е чакал мен…
Сега се върнах…И обикновената вечер се превърна в нещо….изключително….