Най-дългият мост в света е Циндаоският. Това е десетият построен мост в Китай, който е вписан в книгата на рекордите на Гинес. Изглежда китайците са искали да надминат всички в тази област и това им се е отдало.

Мостът свързва град Циндао с Източен Китай и Хуангао чрез залива Цзяочжоу. Дължината му е 42, 5 км. Има шест ленти за автомобили. Строили са го около 10 000 работника за четири години.

За изграждането му са били необходими 2,5 милиона куб. метра бетон, половин милион тона стомана. Има 5200 опори. Ширината му е 35 км. Съгласно китайските държавни средства за масова информация мостът е струвал 2,3 милиарда долара.

Работниците са работили денонощно и от двете страни на моста едновременно.

Създателите на това съоръжение твърдят, че то ще може да устои на земетресение 8 бала и сблъсък с кораб с обем 300 000 тона няма да го разруши. Предвиждат моста да устои на всякакви аномалии поне стотина години.

Първият автомобил преминал по този мост е през 2011 г.

Предишният рекорд за дълъг мост е с 4 км по-къс. Китайците се готвят следващият мост, който ще построят, да бъде с дължина 7 км. Те са неуморими!

През 1970 г., американски издатели смятали за нежелателно авторите да издават повече от една книга в година. Стивън Кинг, който искал да публикува повече, започнал да подписва някои от работите си с под псевдонима Ричард Бакман.
През 1984 г., един продавач в книжарница открил сходство на литературните стилове на двама автори. Той намерил в библиотеката на Конгреса бележка, че автор на един от романите на Бакман е Кинг. Продавачът веднага уведомил издателите на Кинг за своето откритие.
Писателят сам се обадил на този продавач и му предложил да напише разобличаваща случая статия, като се съгласил и на интервю.
В резултат на това, в пресата излязло съобщение за смъртта на Ричард Бакман от „рак на псевдонима“.

Знаменитата карта, направена от известния турски адмирал Пири Рейс през 1513 г. ще бъде изложена в старата резиденция на османските султани в двореца Толкапа.
Картата на Пири Рейс може да се види на изложбата по случай 500-годишнината от създаването й, организирана от група „Билкент“ под егидата на ЮНЕСКО.
Изложбата, открита във военната съкровищница на Топкапанския музей представя, както известната карта на света през 1513 г. така и по-нова й версия, датираща от 1528-1529 година.
На изложбата е представена и знаменитата книга Kitab-i Bahriye – Книга на моретата, написана от Пири Рейс и подарена на султан Сюлейман Великолепни през 1526. Първото копие на тази книга  датира от 1574 г. Книгата Harita-i Ekalim е създадена на основата на Kitab-i Bahriye.
Според директора на музея Haluk Dursun, картата на Пири Рейс е част от картата на света, изработена на пергамент, която показва, западните брегове на Европа и Африка, Атлантическия океан и части от Централна и Южна Америка.
На картата има надпис: Тази карта е била направена от Пири ибн Хаджи Мехмед, известен като племенник на Кемал Рейс, в Галиполи през месец Мухарам през 919 г.
Картата нееднократно е показвана и в чужбина, два пъти в САЩ и в Европа в периода между 1966-1988, както и в множество изложби на музея Толкапа.
За да се защити целостта на картата, тя се показва по възможност само вътре в музея. Чувствителна е към светлина, топлина и влага, защото е направена върху пергамент. За това се показва в ограничен период от време.

Орангутанът Сурия и кучето Поско били отгледани заедно в светилището на Южна Каролина.
Те се срещнали, когато Сурия забелязала бездомния Поско, скитащ из центъра за животни. Грижещите се за животните решили да вземат кучето, което да прекарва време със Сурия. Така, че примата да си има приятел.
Орангутаните са много умни и предпочитат да не са сами. Сурия водела кучето на каишка около центъра. Те плували заедно. „Двойката“ се пързаляла по гърба на слона, който също живее в светилището.
Тези двама представители на животинския свят са причина за написването на книга, приходите от която ще бъдат инвестирани в създаването на общият им дом.

Взе литър мляко, две супени лъжици захар, три супени лъжици царевично нишесте и три яйца. Разби ги хубаво и ги сложи на слаб огън. И какво се получи?
В готварската книга пишеше „крем“, но при нея стана нещо подобно на лепило.
Най-лошото е, че никой в къщи не го призна за десерт, освен малкия й брат, който е всеяден.
Тя се чувстваше ужасно. Беше толкова щастлива, когато се връщаше в къщи. Бяха свършили вече училище и с целия си младежки жар, запретна ръкави и приготви десерт. А каво стана? Лепило!
Да не говорим за обидните думи и подигравки от най-близките й хора. Разбира се първи я нападна най-големият й брат:
– От къде извади рецептата? – попита я той веднага след като опита лепилото.
– От готварската книга, –  гневно отговори злополучната готвачка.
– Много добре, – кимна мъдро той. – Вярвам, че си я извадила, защото мястото й не е там.