Главата на кълвача при удряне с човката се движи със скорост 6 м/сек., изпитвайки натоварване превишаващо ускорението при свободно падане. Изследователите смятат, че за защита на мозъка помага различната дължина на горната и долната част на клюна, а също и гъбестата структура на пластичните костици гасящи вибрациите.

До това заключение са достигнали изследователите след анализ на снимки направени с високоскоростна камера, томография и компютърно моделиране. Освен това мозъкът на кълвача е изтеглен по скоро по дължина, отколкото по ширина и тава помага натоварването да се разпределя на по-голяма площ.

Учените са направили специален експеримент, при който две видеокамери фиксират положението на кълвача кълвящ датчик, който измервал силата на удара. Оказало се, че при удар птицата леко завърта глава, а това влияе върху разпространението на действащите сили.

Петльобразната подезична кост минаваща около черепа на птицата действа като предпазен колан, особено в първия момент след удъра на клюна. Горната и долната част на човка на птицата е различна и тази асиметрия предава сила от върха на клюна до костта, което намалява натоварването върху мозъка.

Учените подчертават, че мозъкът е защитен от повреди, поради комбинацията от всички тези фактори, а не на някакви специални особености.