Римската императрица Агрипина отровила съпруга си Клавдий и качила на престола своя син Нерон. Но властта й се изплъзнала от ръката. Тя се надявала, че ще управлява заедно със сина си. Но това съвсем не се харесало на Нерон. Той не искал майка му да се меси в управлението на държавата и за това решил да се избави от нея. Изпратил убийци да свършат бързо работата.

Когато предводителят на убийците измъкнал меча си, за да прониже Агрипина, тя раздрала туниката си и извикала:

– Прободи утробата, която е родила чудовище.

След това Агрипина паднала и била убита от „изпратената групичка“. Така Агрипина въздигнала на престола своя убиец.

Невъзможно е с кръвта и сълзите на другите да създаваш своето щастие. Както доброто, така и злото си има своите последствия.. Ако правиш зло, от него ще погинеш. Агрипина е пожънала това, което е посяла.

Злото има много проявления. Получените обиди не се връщат, а за да отмъстиш трябва да положиш много усилия. Но в крайна сметка може и нищо да не се получи. Когато човек иска да отмъсти, не винаги се получава това, което е очаквал. Възможно е отмъстителя да попадне в беда и да падне в ямата, която е изкопал за ближния си.

Много грешат, като смятат, че вредата и злото са различни. Едни са бедни, други страдат от болести, трети са загубили имуществото си, четвърти са ги наклеветили, а пети са били доведени до смърт. И всички те са съкрушени и плачат. Но никой не плаче за живеещия в нечестие, дори още по-лошо не ги смята за щастливи, а това водят всички злини. Както на маслината не могат да поникнат смокини, така и от доброто не може да израсте зло.