Чистоплътността е един от показателите на нашата цивилизация. Ако преди няколко стотин години, редовното пране и миене са се разглежда като привилегия или прищявка, то днес човек да ходи с непрани дрехи е неприлично.
Защо да перем дрехите си използвайки предимно химически препарати? Не може ли без това?
Лиза Мари Бенгтсон завършила едва вчера, а сега дизайнер сериозно се е замислила над тези въпроси. Това довело до създаване на „Bye Bye Laundry“ или „Довиждане пералня“.
Новото въведение включва вместо миещи препарати и автоматични перални обикновени закачалки за дрехи. Вместо редовно пране на дрехи в пералнята, изразходвайки средства и време, Лиза препоръчва да ги държите между периодите на интензивно използване в специални стелажи, съчетани с контейнер, пълен с активен въглен адсорбент. Според дизайнерът, свежи дрехи могат да бъдат поддържани, ако ги спасите от характерен мирис, натрупани по време на носенето.
Всяка дизайнерска закачалка се състои от телена закачалка и дървена основа, на която се закача стъклена камера. В нея се намира активен въглен специално обработен с кислород, за да увеличи порьозността и възможността за улавяне на миризмите.
Ако няколко дена дреха се държи на такава закачалка, миризмите от нея ще изчезнат и тя ще бъде свежа. Тук не става въпрос за дрехи замърсени с видими петна, отнемането на миризмата едва ли ще премахне петната.
Всичко това за сега е проект, но може скоро да излезе и на пазара.

Тази система може да премахва въглеродния двуокис от въздуха в стаята, както го правят и растенията.
В новата разработка компанията е използвала нитрид-полупроводникови съединения, които обикновено се използват в светодиоди, за преобразуване на светлината в енергия, както и като  метален катализатор  при използване на въглероден двуокис и вода, за образуване на киселини.
Говорейки за новата система, Panasonic, заяви, че тя възпроизвежда процеса на фотосинтезата при растенията, а също, че чрез слънчевата светлина преобразува въглеродния диоксид в кислород и вторични продукти. Системата произвежда вода и въглехидрати, такива като захарта.
Компанията твърди, че теоретично „изкуствените листа“ могат да бъде вградена в слънчеви панели, които по време на работа не само ще генерират електричество, но и чист кислород. За сега тази технология е много скъпа и трудно ще се наложи на пазара.
КПД на новата система е едва 0,2%, но такива са показателите и на растенията в природата. В бъдеще производителят възнамерява да използва своята разработка за генериране на кислород в промишлен мащаб.

Германецът Том Ситас е установил нов световен рекорд по задържане на въздух на минимална дълбочина. Той останал под водата 22 минути и 22 секунди
Скоро в Китай 35-годишият германец се съревновавал с бившият рекордьор в тази дисциплина  бразилеца Рикардо Бахи.
Двамата спортисти били пуснати във контейнери с вода, за да изпитат възможностите си, до колко могат да издържат без да си поемат дъх. Рекордът на бразилеца записан в Книгата на рекордите на Гинес е 20 минути и 21 секунди.
Ситас преди потапянето не приемал храна в продължение на повече от пет часа, за да забави метаболизма в организма си. След това за известно време той дишал чист кислород от бутилка, без това е невъзможно да останеш по-късно толкова бреме без да дишаш. Неговият личен рекорд за задържане на въздух, без използване на чист кислород е 10 минути и 12 секунди.
За първи път тези способности на Cитас забелязал инструктора му по подводно плаване. Сега обема на белите дробове на германеца е с 20% по-голям от този на обикновения човек.

На територията на Северния остров в Нова Зеландия има едно прекрасно място, система от пещери Вайтомо, което на езика на майорите се превежда като „вода“ и „дупка“. Сред туристите то е придобило огромна популярност и то не заради невероятната си красота и причудливи форми. Това място си има своя чар. В една от пещерите може да се наслаждавате на елегантно „звезно небе“. Само, че това небе не е обикновено, а съставено от множество комари.

Това, което на пръв поглед изглежда като милиони малки звездички, всъщност са осветените мрежи на ларви на гъбични комари.

Всичките 4 вида комари от този вид се срещат само на територията на Нова Зеландия. Те живеят в тъмни и влажни пещери, защото там се среща основната им храна, особен вид гъби. Личинките на тези комари се хранят с тези гъби, но предпочитат мухи, молци и други малки насекоми.

За да хванат храната си те правят капан под формата на копринени нишки с дължина 30-40 сантиметра. Всяка една от тях е закачена за гнездото на ларвата. В края и по цялата дължина на нишката има лепкави капчици течност. Тези капчици имат парализиращо действие.

Изработеният капан ларвата осветява със светлина от собственото си тяло, за да привлече плячката си. Колкото е по-гладен „ловеца“ толкова по-ярко е осветен капана. Когато плячката попадне в мрежата, личинката бързо събира нишките и „улова“ попада в устата ѝ.

Това светене е резултат от химическа реакция, която се провежда в един специален орган, намиращ се в стомаха на ларвата. Той съдържа два химикала люциферин и люцифераза. При смесването им с кислород става окислителна реакция и започва да се произвежда светлина.

Порасналите ларви на гъбните комари достигат дължина 3 сантиметра. През целия си живот, 5 до 12 месеца в зависимост от храненето, дават 4 пъти поколение. След това започва какавидния етап, който продължава 1-2 седмици. През това време светенето престава.

След „освобождението от оковите“ гъбните комари започват живот на възрастен индивид. Главната им цел е да търсят партньор и да се оплождат. Скоро след това мъжките умират. Със самките това става след снасянето на яйцата. След 20 дена от яйцата се излюпват 3-5 милиметрови личинки.

Естествените им врагове са малко. Най-голямата заплаха идва от нас, хората.

Спомняте ли си известния израз, че идеите витаят във въздуха? Свободно радикалната теория е една от тези идеи.
Първият, на който му дошла в главата е Денхен Херман. След серии от експерименти през 1956г. го осенила мисълта, че кислород, който преминава през клетката ѝ дава енергия чрез окисление. Този процес много прилича на горенето.
Но получената енергия не се изразходва напълно. Част от нея създават много вредни за нас съединения, така наречените активни форми на кислорода.
Независимо от него към същия извод достигнал и Никола Емануел.
Съединенията живеят няколко микросекунди, но това време е достатъчно, за да взаимодействат с клетките и да ги повредят.
Според тази теория, стареенето е просто натрупване на щети.