Райзман имал болен зъб. Лекарят в клиниката препоръчал веднага да се махне зъба и той му предложил да го извади веднага.
Но Райзман бил мнителен човек и в обикновена поликлиника не искал да вади зъб.
Отишъл си в къщи, разбрал чрез познат телефона на известен зъболекар. Позвънил му и зъболекарят му определил час в три след обяд.
Едва Райзман изтраял до сутринта и отишъл при знаменития зъболекар половин час по-рано. Срещнал го асистента на професора, вероятно практикант.
Професорът погледнал зъба и казал на асистента си:
– Започвайте! Ето ви инструменти, форцепс …. Не се притеснявайте! Все някога трябва да се научите….
И професорът излязъл нанякъде. Райзман и дума не успял да каже.
Започнал кошмарът. Неопитният практикант счупил зъба, а след това започнал да дълбае, за да извади останалите парчета.
В три часа влязъл професорът, почукал по циферблата на часовника си и казал
– Свършвай по-скоро! При мен в три часа ще дойде известният кинорежисьор Райзман.