С изучаването на формите се е занимавал още Кеплер. В своя труд Strena Seu dе Nive Sexangula, написан през 1611, той открил, че снежинките притежават симетрия от шести порядък, т.е. преобразяват се при завъртане на 60 градуса и кратни на него ъгли.
През 1954 г. японецът Ukitiro Nakaya експериментално е открил зависимостта на формата на снега от температурата и пренасищането на въздуха с водни пари. Оказало се, че снежинките могат да бъдат разнообразни и могат да имат и неправилна форма.
До неотдавна учените не можели да създадат модел, който би позволил да се получат множество „неправилни“ снежинки. В рамките на новата работа, изследователите са направили точно това. Според авторите новия метод е ефективен благодарение на разработените от тях вариации от изчислителни методи.
При моделирането са успели да получат снежинки с формата на кухи колони, призми, силно разклонени и съвършено плоски. Всички тези форми са наблюдавани в природата. Освен това, изследователите отбелязват, че са намерили емпирична линейна зависимост между нивото на пренаситеността и скорост на растежа, да се проучи динамиката на тази практика е трудно. Изследователите твърдят, че теоретиците подценяват въздействието на ефектите, свързани с повърхностната енергията на кристалите.