Масата на дъждовната капка е много по-голяма от тази на комара.
Именно това, а и космите по цялата повърхност на тялото, водят до съвсем малък импулс от капката към комара, което помага на насекомото да оживее под дъжда.
Друг важен фактор е, че сблъскването става във въздуха, а не на определена повърхност.
Ако капката падне върху комар има два възможни сценария:
Ако удърат не е в центъра, насекомото се завърта и продължава да лети.
В противен случай капката за кратко време увлича комара със себе си, но той бързо се освобождава.

Той се приближи към една малка масичка до леглото. Там обикновенно поставяха лека вечеря за негово светейшество, ако случайно се събудеше през нощта.
На масичката неотклоно присъстваше и чаша сладък нектар от Везувий „Христова сълза“ или La rima Christi.
Това е вино с много приятен вкус, добивано от лозята, които се отглеждат в полите на Везувий.
Тази напитка бе получила името си от набожните християни. За всяка капка от това вино един истински ценител на алкохола би дал дори и кръвта си.

Холандският дизайнер Майк Томпсън в опит да напомни на хората за необходимостта от по-рационално използване на електричеството е проектирал лампа, която работи с една капка човешка кръв.
Подчертавайки екологичната и социалната значимост на изобретението си, Томпсън показва колко необмислено и безполезен понякога хората използват енергията. Според статистиката средният американец консумира годишно около 3383 киловат – часа, което се равняват на енергията похарчена, за осветлението на четири стаи за цялата година, ако светлината изобщо не бъде изключвана.
Натискаш ключа и възпроизвеждаш светлина, какво по-просто от това? Като правило хората, според Майк, не мисля за щетите, които причинява загуба на енергия в природната среда.
За да заработи лампата на Майк е нужно да се счупи гърлото й, а вътре да се пусне таблетка и да се капне кръв. Благодарение на химическата реакция лампата започва да свети.
„Кръвната лампа“ се използва еднократно и то само в изключителни случаи. Тази мярка кара човек да се замисли за това, как разточително и безразсъдно пилее електроенергия. Според Майк, това е една метафора. Това, което позволява на тялото ни да живее, ние го използваме за извличане на светлината. Това е един намек за природата частите, на които човек унищожава.

През 1983 г. учените открили супермикроб, спотайващ се в пещера в щата Аризона.

Той представлявал огромна капка желе, съставено от милиони амеби, които се плъзгат заедно като едно същество.

Любимата му храна са изпражненията на прилепите, но понякога напада и туфи от плесен.

За тази цел изпраща амеби изтребители

Дълъг, безкрайно дълъг път. Слънцето немилостиво поглъща всяка капка, появяваща се на уморените им чела. Жажда измъчва телата им. Пръснатите по пясъка човешки и животински кости свидетелстват, че не един е погребан в това ужасно гробище.
Навсякъде се чува:
– Вода, вода! Дайте малко вода.
Болезнено мъчително е да гледаш, как с широко отворени очи умиращите от жажда са вперили поглед в небето, от което ги гледа медно-червеното изгарящо слънце.
Изведнъж някой каза:
– Да развържем и да пуснем елените. Те ще намерят вода.
Освободените животни се хвърлиха напред във всички посоки, като издаваха жални викове. Един от тях с вроден инстинкт намери вода. Бяха спасени.
Така е и днес. Много хора са недоволни, други са на предела на силите си, трети се терзаят в съмнения и ги измъчва желание да намерят истината,  четвърти искат да забравят и да започнат нов живот.
Където и да погледнеш жажда и стремеж към по-добро. Без съмнение тази жажда в хората предизвиква Исус Христос и само Той може да я утоли.