Капитан Джеймс Кук с моряците си и група учени отишъл да изследва Северния полюс. Доктор Солендер, шведски учен, го съпровождал като изследовател.
Била тежка зима. Когато изследователите се намирали на голямо разстояние от лагера, неочаквано задухал хладен вятър, съпроводен със сняг. Солендер събрал всички и казал:
– Подобни приключения са се случвали с мен в моята родина. Послушайте съвета ми, от изпълнението му  зависи спасението на вашия живот. Ние трябва веднага да се върнем в лагера, без да се бавим, в противен случай ни заплашва голяма опасност.
– Много ще се изморим, докторе, – възразил лейтенант Годер.
– Да, – казал докторът, – но това ще запази живота ни. Предупреждавам ви, господин Годер, че ако хората започнат да замръзват, те ще искат почивка. Запомнете, че желанието да спреш е първият признак за това, че кръвта е престанала да циркулира. Да застанеш на едно място означава да умреш.
Всички се движили напред, преодолявайки желанието да спрат. Учудващо за околните, но самият доктор изявил желание да спрат:
– Само 5 минути почивка, – помолил той, – няма да ни стигнат силите.
Но лейтенантът помнел думите на доктора и каза:
– Напред и никой да не изостава.
Когато дошли в лагера, докторът благодарил на лейтенанта и се извинил за своята слабост.
Така и грехът приспива човека. Той е страшна болест, смъртоносна. Грехът приспива съвестта, погубва тялото и душата. Бягайте далеч от него!

Момиченце и момченце се сгушиха в скута на баща си и го помолиха:
– Разкажи ни нещо!
– За какво да ви разкажа? – попита бащата.
– За едно момче……, – предложи неуверено малчугана.
И бащата започна…..
Това се случило преди двадесет години. Андрей бил син на една вдовица. Той много рано приел Исус Христос за свой Господ и Спасител. Когато Андрей пораснал поискал да стане моряк в търговския флот. При раздялата с майка си, тя му казала:
– Андрей, говори винаги и навсякъде за своя Спасител и Му остани верен до края.
Първата вечер той застанал на кораба на колене за молитва. Другите моряци му се присмели. Един от тях взел каната с вода и я излял върху Андрей.  Но той продължил да се моли. Младият моряк Сергей се отнасял спрямо Андрей още по-лошо от другите.
Веднъж корабът попаднал в силна буря. Капитанът заповядал на Сергей да се изкачи на мачтата и здраво да закрепи платното. Сергей погледнал нагоре и се уплашил. Андрей се приближил при капитана и казал:
– Разрешете ми да направя това, вместо Сергей.
Капитанът погледнал Андрей и казал:
– Млади човече, ти си само от три месеца на борда и не можеш да си представиш каква опасност крие изпълнението на тази задача.
Но Андрей настоял и капитана му разрешил да извърши тази работа. Андрей бързо направил необходимото.
Тогава Сергей дошъл до него и казал:
– Андрей, въпреки че си богобоязлив, не си такъв страхливец като мен. Защо ме замести, аз съм ти приинявал толкова много зло?
Тук бащата свършил разказа си и каза:
– Познайте, за кого ви разказах?
– Мисля, – каза плахо момиченцето, – че ти ни разказа за чичо Андрей. А кой е този Сергей?
Децата повдигнаха рамене и казаха:
– Не знаем.
– Това бях аз, деца. Но Спасителят на Андрей стана и мой Спасител. И ние станахме добри приятели. А сега сме братя в Христа. Станахме близки чрез кръвта на Христос.

Имало едно време един отбор от гребци. Те се съревновавали с друг отбор от друга страна. Във всеки отбор имало по 8 състезатели.
Двата отбора тренирали усърдно и по време на съревнованието били еднакво подготвени. Но конкурентите победили с почти един километър дължина.
Спортното ръководство се замислило над това, как отбора да победи през следващата година. Извикали група аналитици, за да проанализират ситуацията и да намерят спасителното решение.
Оказало се, че конкурентите имат 7 гребци и един капитан, а изследваният отбор имал 7 капитана и един гребец.
Мениджмънтът на отбора бил осенен от гениална идея. Предложил да се реконструира отбора.
След няколко месец на консултирания се достигнало до заключението, че отборът има твърде много капитани и само един гребец. Въз основа на тези изводи те приели следните изменения:
От този ден нататък отборът ще има 4 капитана, два мениджъра и един гребец. До такова решение са достигнали, за да се повиши мотивацията и стремеж за победа в отбора.
На следващата година конкурентите победили с разлика от два километра.
Гребецът изключили от отбора, защото не е показал добри резултати при работата си, а мениджърите били наградени за високи мотивационни показатели през отчетния период.

Бил направен анализ. Той показал, че стратегията е била добра, мотивацията ОК, но средствата за реализация са лоши. Сега за отбора се проектира нова лодка.

Един стар моряк решил да не вземе под внимание предупреждението на капитана: „Никой да не се къпе в морето“. Района бил пълен с акули, но той се надявал, че ще му се размине.
Скочил във водата и започнал да плува. Изведнъж видял как една огромна акула с отворена паст идвала към него. След отчаяния му вик, пуснали лодка и той по чудо се спасил.
Едва успял да се облече и все още треперейки от случилото се, бил извикан при капитана. Морякът очаквал строго мъмрене, но вместо това капитанът му казал:
– Беше толкова близо до смъртта, готов ли си да се представиш пред Бога? По-добре се покай и приеми Исус Христос за свой Господ!
Това направило силно впечатление на моряка. След няколко дена на вътрешна борба той предал живота си на Господа и получил своето истинско спасение.
Вечното спасение е нужно толкова много на всеки, че без него всичко останало е нищо. То дава на човека безопасност независимо от външните обстоятелства, предпазва го от разлагащия се свят, освобождава го от зависимостта на порока и греха.
Без спасението чрез Христос, човек е осъден завинаги. Вие приели ли сте това спасение?

През 1699 г. в на кораба „Крепост“ била група от руски посланици оглавявана от секретарят Емелан Украинцев. Неговата мисия се заключавала в подписване на мирен договор.
Корабът „Крепост“ бил командван от капитан Памбург, португалец, бивш пират, за чиято глава английските власти давали солидна сума.
„Крепост“ влязъл внезапно в Истанбул, освободил се от турския ескорт и заявил за себе си чрез оръдеен поздрав, който предизвикал немалко объркване в Османската империя.
Но групата от посланици не се ограничила само с този „дипломатически гаф“. Капитан Памбург сметнал за необходимо да посети английското посолство, където отказали да го приемат. Това предизвикало серия от „неподходящи изрази“ по адрес на посланика и Негово Величество краля на Великобритания.
Последният не останал длъжник и на дипломатическия прием, организиран от турците, съгласно отчета на Украинцев,“избълвал хули“ за височайшата особа на руския цар. В отговор на това съветникът му отвърнал с още „по-неприлични думи“ и псувни.
Така можем да заключим, че в този случай псувните и нецензурния език са начин за разговаряне в дипломацията.
В заключение трябва да отбележим, че мисията на Украинцев се е увенчала с успех. Мирът с Турция бил подписан.