Един ученик попитал учителя си:
– Ти си толкова мъдър. Винаги си в добро настроение, никога не се ядосваш. Помогни ми и аз да стана такъв.
Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и прозрачен пакет.
– Ако се ядосаш на някого и задържиш обида спрямо него, – казал учителя, – взимаш един картоф. От едната му страна пишеш своето име, а от другата името на човека, с които си имал конфликт и слагаш картофа във пакета.
– Това ли е всичко? – учудено попитал ученика.
– Не, – отговорил учителя. – Ти трябва винаги да носиш тази торбичка със себе си. И всеки път, когато се обидиш на някого, ще добавяш по един картоф в нея.
Ученикът се съгласил.
Минало известно време. Пакетът бил тоста тежък от картофите. Станало много неудобно да се носи непрекъснато. Освен това, първите картофи, които били пуснати в плика, започнали да се развалят. Покривали с някаква хлъзгава гадост, други прораснали и покълнали. От тях започнал да се отделя неприятен мирис.
Един ден ученикът не издържал и казал на учителя си:
– Не мога да мъкна този пакет постоянно със себе си. Първо пакетът е твърде тежък. Второ картофите се развалят. Предложете нещо друго.
Учителят отговорил:
– Същото става и в твоята душа. Когато се ядосаш на някого и му се обидиш, в душата ти натежава тежък камък. Просто не го забелязваш. След това камъните стават още повече.
Постъпките се превръщат в привички, привичките в – характер, които ражда зловонни пороци.
Дадох ти възможност да наблюдаваш този процес от страни. Всеки път, когато ти решиш да се обидиш или обратно да обидиш някого, помисли, нужен ли ти е този камък?

Бил много горещ ден, Двама мъже вървели през пустинята. Мъчила ги жажда, но през целия път не видели никъде вода.
– Мечтая за чиста студена вода от извор, – казал по-младия.
– Мечтата винаги води към целта, – казал другия, – а ти знаеш ли каква е твоята цел?
– Не е ли очевидно? – изненадан попитал младежът. – Моята цел е да намеря извор.
По-възрастния се усмихнал и двамата продължили пътя си. Скоро стигнали до оазис. Старецът пийнал от езерото с топла, слабо солена вода и предложил на по-младия да направи същото, но той се отправил към палмовите насаждения да търси извор. Младежът се върнал късно след залез.
– Защо си толкова ядосан? Не намери ли извор? – попитал възрастният.
– Намерих, – казал младия човек, – но се загубих в храстите, разкъсай дрехите си, бях принуден да се провирам през тръни, нараних краката си, настъпих остър камък. И сега след като се напих, мисля си, заслужаваше ли си всичко това?
– Твоето недоволство е напълно закономерно. Ти прие за цел средството за достигане на тази цел. Помисли си,  беше просто жаден, но желанието ти те застави да изразходваш повече енергия в преследване на една илюзия. И как завърши всичко? Ти си разочарован, а аз съм умиротворен, но и двамата вече не сме жадни. Да, аз утолих жаждата си с не много чиста и вкусна вода, но отдавна съм забравил за това. Това за мен не беше важно, както и зъбите на коня, който своевременно ни докарва до нужното място. За това ми остана време, сили и желание да се любувам на залеза, с радост срещнах първите изгряващи звезди и се наслаждавах на мъдростта на древните. Ето ти отдавна искаше да прочетеш това, – той се усмихнал и подал на младежа старинен свитък.
– Благодаря, не днес…. – сънено казал юношата, обърнал се и покрил главата си с одеялото.

Джайлс Рейнар около 10 години специализира във водна паркова скулптура. Той създава своите работи с вдъхновение и голям ентусиазъм. Може би на това се дължи извесността и популярността му.
Водата създава илюзия за движение. При статични фигури прибавянето на водни струи е великолепен ход. Така скулптурата изглежда динамична и оживена.
Особено добре изглеждат работите на скулптура на тъмно. Красотата на нощните лампички, превръщат конструкцията от метал в произведение на изкуството и творчески подчертават детайлите.
Стичащата се по скулпторите осветена вода, създава неочаквана илюзия на формите, придава вълшебство на дърветата и магия на сферата.
Скулптора Джайлс Рейнар е роден в Великобритания. В този жанр работи от доста отдавна. Създал е съвместни проекти с баща си. Сега има две студия в Глостършир и Девън.
Предпочита да работи с бронз, мед, неръждаема стомана и камък.

Това не е Photoshop, не е рисунка, не е халюцинация, ното пък декор за заснемането на филм за гномове и тролове. Това е истински дом.

Намира се в селскостопански район в Португалия. Всеки попаднал случайно тук, го харесва.

Къщата изглежда сякаш е издълбана в камъка. В действителност тя е построен между два внушителни камъка и декорирана с камъни подобни на околните. Така постройката създава усещане за естественост.

Вътрешността на къщата е изградена от дебели дъски, трупи и камъни. От прозореца се вижда витло, което се задвижва от вятъра, така че в дома има и електричество.

Като цяло домът представлява екологично чисто жилище.

В началото на 90-те години учените смятали, че са открили най-старата цивилизация на земята използвала писменост.

Това била древноевропейска цивилизацията Винча, наречена на малкото село Винча в Сърбия, намиращо се на 14 километра от Белград.

Там са намерени около 2000 покрити с писмени знаци глинени фигури, за които се смята, че са създадени 6000 години пр. Хр.

До тогава за най-древни са се смятали кръглите шумерски печати и староегипетските гравирани надписи датиращи от 2500-3000г. пр Хр.

Езикът на хората от Винча отдавна е забравен, за това тяхната писменост не би могла да се разчете.

Най-новите открития на френските учени доказват, че използването на първия писмен знак би трябвало да бъде много по-назад в миналото. Древните драсканици върху камък, намерени в Сирия, са всъщност пиктограми, които притежават чертите на съвремената писменост.