Никола беше само на десет години. Русият му печем непокорно се развяваше като знаме на главата му, а очите му отразяваха небето.
Денят беше много горещ и той отиде с приятелите си да лови риба. Решиха да пуснат въдиците си от моста. Но Ники така се беше надвесил над парапета, че се превъртя през него и като камък тупна в реката.
Както по-късно се оказа в болницата той ударил главата си в камък и загубил съзнание.
Приятелите му чакаха да изплува, но главата му упорито не се показваше на повърхността. Минаха цели десет минути преди момчетата да се осъзнаят от шока и да потърсят помощ. А той лежи на дъното в мътната река и не диша.Когато го изкараха на брега, пулса му не се усещаше. Надежда да оживее нямаше никаква.
А през това време Никола попаднал на място, където никога не е бил. Той се приближавал към някакъв тунел, а после изведнъж се оказал в него. Станало му страшно, но изведнъж той видял старите си познайници кучето Лаки и котката Пуфи. Те се движели край него като в забавен кадър. Кучето го близнало, а той го погалил по главата.
Изведнъж Никола отвори очи и разбра, че се намира в болницата. Край него хора, в бяло облечени, му се усмихваха и го поздравяваха. Премина лечението и той с радост напусна болницата, но спомена от срещата със старите си приятели, които бе загубил отдавна, запази дълбоко в сърцето си.

Един бизнесмен купил огромен диамант в Южна Африка. Той имал размерите на жълтък от яйце. Мъжът бил много огорчен, когато забелязал вътре в камъка пукнатина. Занесъл камъка на бижутер с надежда да му помогне. Майсторът поклатил глава и казал:
– Този камък може да се разполови на два прекрасни брилянта и всяка част ще бъде по-скъпа от диаманта. Но проблема се състои в това, че при невнимателен удар камъкът може да се разбие на много малки парчета, които ще струват много по-малко от самия диамант. Аз не бих рискувал да направя това.
Така му отговорили и всички бижутери, при които отишъл за съвет. Един от тях го посъветвал да отиде при един стар бижутер от Амстердам, които имал златни ръце.
Бизнесменът заминал за Амстердам и намерил стария бижутер. След като разгледал камъкът с интерес през монокъл, майсторът започнал да го предупреждава за риска. Бизнесмена прекъснал бижутера, като му казал, че тази история вече е чувал и я знае наизуст. Майсторът се съгласил да му помогне като назовал цената.
Когато собственикът на камъка се съгласил, мъдрият бижутер се обърнал към един млад чирак, който седял далеч зад гърба му и се занимавал със своята си работа. Момчето взело камъка, сложило го на ръката си и с един удар на чука си го разполовил, без да се оглежда , подал двете парчета на майстора и отишъл на мястото си. Потресен собственикът на диаманта попитал:
– Отдавна ли работи при вас?
– От три дена. Той не знае истинската цена на камъка, за това ръката му бе сигурна и не трепна.

Една жена пътувала. По пътя намерила скъпоценен камък в потока.
На другия ден срещнала пътник, които молел за храна. Жената отворила торбата си, за да му даде храна. Пътника видял вътре скъпоценния камък и помолил жената да му го даде. Жената веднага дала камъка, без да се колебае.
Пътникът продължил пътя си не вярвайки на такъв късмет. Той разбирал, че стойността на този камък била толкова голяма, че ако го продаде, може безгрижно да живее до края на живота си.
Въпреки това, след няколко дни той настигнал жената и казал:
– Много мислих върху стойността на камъка и реших да се върна при вас с надеждата, че мога да получа от вас нещо много по-ценно. Споделете с мен и ме научете, какво ви накара да дадете този скъпоценен камък на един непознат, без колебание.

Става въпрос за капанът на паяка, с който той улавя жертвите си.
Паяжината е изработена от издръжливи на тежест нишки и спирални  оловни такива разположени върху тях, които са лепливи, както и нишки, които свързват всичките останали заедно. Спиралните лепливи нишки не са напълно слепени към основните.
По този начин колкото повече уловеното в паяжината насекомо се опитва да се освободи, толкова повече се залепва за тях. След като оловните нишки се слепят върху цялото насекомо, те постепенно губят своята еластичност и стават по-твърди и сгъстени. Така насекомото не може да се измъкне.
То остава неподвижно и се втвърдява като камък. Уловената от нишки жертва няма никакъв друг избор освен да чака паяка да дойде и да нанесе последният си удар.
Паяците изтъкават паяжината си според големината на съществата, които искат да ловят. Ъгълът на паяжините също се променя в зависимост от вида на движенията на жертвата, която плануват да ловят с нея. Предварително се определя дали е летяща, вървяща или лазеща Тези две условия увеличават възможността за реален улов.

Един ученик попитал учителя си:
– Ти си толкова мъдър. Винаги си в добро настроение, никога не се ядосваш. Помогни ми и аз да стана такъв.
Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и прозрачен пакет.
– Ако се ядосаш на някого и задържиш обида спрямо него, – казал учителя, – взимаш един картоф. От едната му страна пишеш своето име, а от другата името на човека, с които си имал конфликт и слагаш картофа във пакета.
– Това ли е всичко? – учудено попитал ученика.
– Не, – отговорил учителя. – Ти трябва винаги да носиш тази торбичка със себе си. И всеки път, когато се обидиш на някого, ще добавяш по един картоф в нея.
Ученикът се съгласил.
Минало известно време. Пакетът бил тоста тежък от картофите. Станало много неудобно да се носи непрекъснато. Освен това, първите картофи, които били пуснати в плика, започнали да се развалят. Покривали с някаква хлъзгава гадост, други прораснали и покълнали. От тях започнал да се отделя неприятен мирис.
Един ден ученикът не издържал и казал на учителя си:
– Не мога да мъкна този пакет постоянно със себе си. Първо пакетът е твърде тежък. Второ картофите се развалят. Предложете нещо друго.
Учителят отговорил:
– Същото става и в твоята душа. Когато се ядосаш на някого и му се обидиш, в душата ти натежава тежък камък. Просто не го забелязваш. След това камъните стават още повече.
Постъпките се превръщат в привички, привичките в – характер, които ражда зловонни пороци.
Дадох ти възможност да наблюдаваш този процес от страни. Всеки път, когато ти решиш да се обидиш или обратно да обидиш някого, помисли, нужен ли ти е този камък?