Първата такава алея се е появила в град Krommenie, Холандия. Откриването ѝ е станало след като строителите положиха първите ѝ 100 метра.
Велосипедната алея наречена SolaRoad е построена от модулни слънчеви панели с размери 2,5 на 3,5 метра, а на повърхността на панелите се намира защитен прозрачен слой с дебелина 1 сантиметър. Защитата добре пропуска слънчевите лъчи. Освен това издържа голямо натоварване, пробван е дори камион, устойчива е на дъжд, сняг и лед. На нея няма да се хлъзгат колелетата.
SolaRoad изпълнява всички замислени функции за нея. По нея се движат и граждани, а събраната енергия се подава на светофари, улични лампи и най-близките къщи.
Компанията планира да снабди със слънчеви панели още няколко десетки километра от велосипедната алея.

При фермера дошла една крава и казала:
– Скъпи, спопанино! Навярно си забелязал, че пасищата са далече от селото. Пътя е каменист, а аз съвсем не съм млада. Докато отида на пазбището, всичките копита ме болят. Като се върна вечер в плевнята пак ме болят. Сутрин като си помисля за предстоящия път, даже не ми се става.
– Ти не искаш да ходиш на пасбището?
– Искам, разбира се. Виж, ти имаш камион и трактор с ремарке. Ще бъдеш ли така любезен да ме извозиш до пасището.
„Какво нахалство!“ – помислил си собственикът и избухнал:
– Ти какво, животно такова?! Полудяла ли си? Аз те храня и поя, не за да се радваш на безмисления си живот, а за да те доя. Да я закарам до пасището, утре и телевизор ще ми поискаш. Запечатай си го в съзнанието, ако краката ти престанат да те носат, ще престана и да те храня. Не се опитвай отново да дойде при мен с такива искания. Върви на пасището, а вечер се връщай с пълно виме. Ако една крава не дава достатъчно мляко, се изпраща в кланицата!
Кравата си тръгнала, но от този ден тя не искала повече да живее. Тя си мислела, че стопанина се грижи за нея, защото я обича. Винаги се е радвала вечер, когато се е връщала с пълно виме, защото е виждала, че стопанинът ѝ се радва. Сега, когато усещала, че вимето ѝ се пълни с мляко, изгубвала желание да пасе. От ден на ден тя все повече и повече отслабвала, давала по-малко мляко и всичко свършило така, както ѝ предсказал хазайна.
Протестът на кравата не останал без последствие за собственика ѝ. Той станал по-хитър. Когато при него дошла крава с подобна молба, той ѝ казал:
– Мила краво, ти навярно знаеш, че ще продам твоето мляко на пазара, за да купя храна за теб през зимата? Ако те возя до пасището, ще се увеличат моите разходи. Млякото ти ще стане по-скъпо, а другите ще продават млякото си на по-низки цени. Твоето мляко никой няма да купи и аз няма да мога да ти купя храна за зимата. Навярно не искаш да стане това?
– А на теб нужни ли са ти скъпата кола и тази голяма къща? – попитала кравта.
– Това трудно можеш да разбереш, но без него не може. Другите фермери имат още повече коли и къщи. Аз се сравнявам с тях. Не живея в плевня и не не се прехранвам чрез извозване на боклук. Можем да икономисваме, но не това, което засяга моя престиж. Ако дойдат по-добри времена, аз ще похарча и повече за теб. Ето на плевнята трябва скоро да ѝ правя нов покрив.
И тази крава си тръгнала без нищо от него, но не изгубила волята си да живее. Пасяла трева със същия апетит, както и преди.

Защо в някои страни отношението на народът към управляващите прилича на жена, искрено вярваща, че „ако я бият, значи я обичат“. Знам какво си помислихте, но не това имах в предвид.
Нека да вземем например, Централната африканска република и нейният президент, а след това и император, Жан Бидел Бокаса.
Той обичал народа си силно – пържен, със сос, печен ….
Готвачът на Бокаса виртуозно готвел човешка плът. Често на императорската маса попадали политически противници, министри в опозиция и опасни военни хора, които били трудни за преодоляване.
Така под специалния надзор на императора активно се работело с малолетни и непълнолетни.
През януари 1979 г. в столицата Банги протестирали ученици за това, че ги карали да купуват скъпо грозна униформа от личната фабрика на Бокаса. Били арестувани повече от сто деца на възраст между 6 и 16 години. 40 от тях императорът заповядал да се изпратят в кухнята, а останалите вързани сложил легнали на площада пред двореца и лично премина през тях с камион.
Това била последната капка на търпението. Не, народът не се разбунтувал. Хората стояли в безмълвно възхищение.
Но Франция, бивш суверен на страната, решила да положи край на тези кулинарни излишества. През септември 1979 г. френски десант завзел Банги и свалил императора гастроном.
Истината е, че нямало съд, човекоядецът спокойно си живеел във Франция в собствен замък, а през 1986 г. била отново издигната кандидатурата му за поста президент на Централната африканска република. И народът всячески приветствал завръщането му.
Но как така? При него имало ред. Да хората били изяждани, бичувани и живи закопавани. В страната имало страшен глад и чудовищна безработица, но той бил истински император.
Преизбирането на Бокаса не станало. Неговият черен дроб се оказал много по-умен от народа на Централната африканска република и с доста мъка и болка прекратил съществуването на собственика си в края на 1986 г.

До 1973 г. една акация растяла сред пясъка на нигерийска Сахара. На няколко поколения изморени пътешественици тя предлагала малката си сянка. Такава не можела да се намери никъде в радиус от 400 километра. Освен това акацията служила за ориентир на многочислени кервани. Дървото станало символ на „волята за живот“.
Това дърво привлякло погледите на учените в началото на 1930 г. Те започнали да изследват необичайния феномен. Оказало се, че дървото е на повече от 300 години. Съществуват много хипотези за това, как в жестоките условия на пустинята може да се появи и просъществува толкова дълго едно дърво. Учените предположили, че дървото е остатък от древна гора, която е изчезнала в следствие от изменението на климата в района. Корените на дървото са стигали зоната на подземни води, които са поддържали уникалната акация през цялото това време.
Но уединението и отдалечеността от другите еко системи, не могла да спаси дървото. Пиян шофьор от либийски произход успял да прекърши дървото със своя камион. 300 години изпепеляващата горещина и дефицита на вода и минерали не можаха да убият жизнелюбивия организъм, но това успяха да направят даровете на нашата цивилизация: алкохолът, автомобилът и „цивилизованият“ абориген.
Това се е случило през 1973 г. „Трупът“ на дървото бил поставен в националния музей в Нигер, а на мястото, където преди това е била тази уникална акация, поставили символичен паметник, метална скулптура под формата на метална тръба, с разклонения за клонове.

Така унищожаваме всичко със нашата недобросъвестност.

Денят преваляше и слънцето скоро щеше да скрие и последните си лъчи, които от срам, че закъсняваха, обагриха околните облаци в червено.
Група младежи стояха край един стар склад. Разговаряха по групички. Бяха им обещали, камион за разтоварване и пари веднага на ръка след свършване на работата. Като става дума за разтоварване не си мислете, че групата бе специално подбрана. Тя съвсем не се състоеше само от яки и силни момчета. Само двама се открояваха с масивната си мускулатура, сякаш бяха излезли от някоя древна Олимпиада, където преди минути са премервали силите си. Те обикаляха наперено и пъчеха „напомпените“ си тела.
Две момчета малко в страни от групичките нещо се побутваха и весело се смееха.
– Виж го тоя Перколес, – каза едното от тях, сочейки показващия мускулите си младеж наблизо край тях.
Навярно имаше предвид легендарния Херкулес от гръцката митология, като бе вмъкнал само малка добавка, за да подчертае дразнещото го перчене на младежа.
Другия се засмя и посочи с ръка едно високо, мършаво момче:
– Не знам за този, но виж онзи Хер Кокалес – каза той на приятеля си, имитирайки умението му да изменя името на Херкулес в зависимост от човека насреща.
Изведнъж едно от момчетата извика:
– Какво прави този малчо тук? Каква работа може да се очаква от него?
– Остави го, той е втора употреба, – засмя се един дебеланко и намигна на останалите.
Така и не се разбра, какво точно имаше в предвид пълното момче. Дали не приемаха сериозно работата му или че беше толкова дребен, та не очакваха да свърши кой знае колко работа.
Закачките и подмятанията продължиха, докато дойде камиона.
В тази надпревара между кашони, щайги и напрегнати момчешки тела се отличиха Хер Кокалес и онова невзрачно момче „втора употреба“. „Перколесите“ се криеха в настъпващата нощ и носеха по нещо от време на време, колкото да се каже, че и те са работили.
Сила се доказва, не чрез показност, а с истински дела.