На границата между САЩ и Мексико в калифорнийската пустиня е разположен втория по големина национален парк Анза Борего. Площта му е 2400 кв. км.
През повечето време този район е мъртва пустиня, но след зимно дъждовния сезон през март, цялата пустинята се покрива с много цветя. Хора от цяла Америка идват тук, за да видят това събитие.
Пролет в пустинята не е толкова гореща само 32 градуса и тъй като климатът е много сух, а времето е ветровито, тази температура е лесно поносима. Изобилието от цъфнали цветя в пустинята зависи от изобилните валежи през предхождащата зима. Ако валежите са били оскъдни, на някои места цветя могат да не се появят изобщо.
Пустинята може да се раздели на три части: горна – разположена в планините; средна – скалистото подножие и ниска – пясъчната долина. В ниската част на пустинята цъфтят пустини лилии, върбинка, вечерна иглика и други тревисти растения. В средната част и ниските части на планините могат да се намерят много цъфтящи кактуси. Ако отидете високо в планината ще срещнете юка и агаве.
В северната част на парка се намира каньон, където растат необичайни палми.
Пътеката от Каньона на палмите води към оазис, където можете да видите застрашен от изчезване вид овце Бигхорн.
През пролетта тук има много храна за по-дребни животни, като зайци и др.
Цъфтенето в пустинята не трае дълго, само няколко седмици, след което безжалостното слънце унищожава великолепните цъфнали растения.
Най-високата част на планинската долина е Блеър, висока 1621 м. В юго западната част на парка се намира не много висока планина – 158 м. Наречена Split Mountain, която може да се преведе като „разцепена планина“. Планината наистина е разделена на части, образуващи каньони.
Близо до разцепената долина се намират ерозиралите скали.

Чували ли сте някога за епифитите, растения, които не живеят на земята, а във въздуха? Те нямат обикновени корени. Mогат да живеят и на ограда, без да се опират на земята, и даже на телеграфната жица.
С какво се хранят? Всичко необходимо за своето развитие те вземат от въздуха. В него нали винаги има влага и прах, съдържащ минерални частици. И тези растения много добре са се приспособили към такова «въздушно» хранене.
Такива са например голяма част от Бромелиите, но тази черта е особено характерна за повечето от Орхидеите. Колкото и необичайно да звучи срещат се дори такива Кактуси.
Тези специфични растения са се приспособили по интересен начин на живот. Розетка се е развила по особен начин при членовете на сем. Бромелиеви. Тя е устроена, така че при дъжд да задържа вода, тъй като през останалото време растението няма  постоянен източник на влага.
Тази розетка може да формира една от най – малките екосистеми.
Много епифитни растения има във влажните, тропични гори.