Тълпа. Болни, дрипави, просяци, слепи, прокажени вървят далеч от групата на подозрително шушукащите фарисеи.

В гъмжилото изплуват уплашените лица на учениците. Шареният народ се притиска до стените на преторията. Наоколо неспокойно обикалят войници.

Христос е в двора на преторията. Гордо изправен в бяла тога пред него стои Пилат и го пита:

– Твоят народ и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си сторил?

Христос каза:

– Моето царство не е от този свят, Ако беше царството ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.

– Ти цар ли си?

– Ти право казваш. Аз за това се родих и дойдох на света, за да свидетелствувам за истината ……

Много стара история.. История ли? Не това е истината за голямата любов, изпълнена с надежда, към хората обезверени и нещастни в този свят. Защо стоите? Той ви чака….. Подарете Му нещо, което нищо не ви струва – любовта си. За Него това е напълно достатъчно!

Човек трябва понякога да се посмее и над себе си, иначе ще откачи…
За това, за съжаление, знаят много малко хора и за това в света има толкова много луди.
Живея и не ми е скучно.
Главо моя, ти постоянно мислиш, че е по-добре да забравя, за да бъда в безопасност.
За да научиш ходовете наизуст, ти никога не действаш по план.
За това пък всеки жизнен урок за теб не е от полза, по-скоро е лишен от дълбок смисъл.
Благодаря ти, че не ми даваш да се съгласявам със всичко, което става с мен. Че можеш да различаваш истината от лъжата.
И въображаемото няма да се обърка с настоящето…..

Окръжният съд от град Волин имал доста печален опит, едва не осъдил невинен човек.
Един селянин влязъл в градината и видял, че кравата на съседите е изяла всичкото зеле, а момчето, което я пасяло спокойно спало. Той се разгневил, ударил момчето с пръчка и го убил.
Родителите на момчето се били скарани със съседа и го обвинили в убийството на детето. Предали в съда невинния човек и представили свидетели.
Съдиите изслушали свидетелите, които твърдели, че обвиняемият е убил момчето и присъдили на невинният човек 15 години затвор.
Но се случило нещо необичайно. Дошъл истинският убиец и с разтреперан от вълнение  и страх глас, разказал защо и как е убил детето.
– Как може да бъде това, а свидетелите? – попитал съдията.
– Всички те лъжат. Ето пръчката, с която убих момчето и никой не ме видя, – решително казал убиецът.
Тогава съдът решил да освободи обвиняемия и истинския убиец, а на лъжесвидетелите да даде 15 години затвор.
– Господи, – проплакал един от лъжесвидетелите, – нима за двадесет лева, трябва да лежа в затвора 15 години?
Ние сме длъжни да говорим истината. Да не свидетелстваме против някого лъжливо или в полза на друг. Лъжесвидетелството означава много повече от уговаряне на някой за пред съда. Това е лъжа срещу личността на човека.
„Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи няма да се спаси“.

Макар и стара тази история е твърде странна.

Ето ги напускат източните земи увенчани като царе, загърнати в тайнственост. Преданието ги е запомнило като Мелхиор, Каспар и Валтазар. Чрез тях на интересното събитие се озовава целия свят на мъдростта, който наблюдава звездите на Халдея и слънцето на Персия.

Те търсят истинските неща. Жадни били за истината. Всъщност това била жаждата им за Бога. Те са взели своята награда, но какво точно са получили?

За да разберем това, трябва да осъзнаем, че за философията се е изпълнило неизпълнимото.

Мъдреците са търсели мъдрост, а светлината за тях е станала просветление.

Колко често сме чували думи казани по наш адрес, но не отговарящи на истината? Това ни е причинявало не само болка и разочарования, но и невъзможност да се изтрие всяка такава нелепост. Опитът да се оправдаем и да докажем истината, като че ли още повече затлачва нещата.
Сократ се е справил с този случай доста добре.
Той се обърнал към този, който го осведомил за клеветите, които отивали за негова сметка и казал:
– Тук няма никаква клевета. Аз не виждам в себе си и капка истина от това, което те казват.