В Турция е разследван случая, които може да се окаже един от най-големите в историята на шпионажа. Чрез мрежа от проститутки са шантажирани лица за да се получи секретна информация.
Водещи фигури в мрежата са били полковник Ибрахим Серзер и 25-годишната студентка Нарин Коркмаж. През последните години девойката организирала за офицери вечеринки, в които участвали проститутки. Оргиите се заснемали, а след това материалите се използвали за вербовка.
През последните месеци по подозрение са били арестувани 51 души и 22 проститутки. От иззетите компютри са намерени материали за 5000 офицери и граждански лица, за които се предполага, че са използвани за получаване на поверителна информация. В материалите са намерени и секретни документи добити от групата.
Задържаните не принадлежат към никое чуждо разузнаване, те просто са продавали държавни тайни на други страни.
Нарин Коркмаж се сравнява със най-известната шпионка Мата Хари, която също е използвала секс за добиване на секретна информация.

В нашата памет може ли гладко да се натрупа цялата информация, предоставена от сетивата ни?
Изследвания и експерименти проведени от психолози показват, че това не винаги е възможно. Не винаги паметта на човека е способна достоверно да възпроизведе получената от нея информация.
По време на един такъв експеримент на участниците е бил показан диапозитив. На него имало вагон в метро. Във вагона пътували двама човека, един чернокож и един бял. В ръката на белия човек имало испански сгъваем нож.
Експериментът се е извършил така. На един от групата е показан диапозитив. Той по памет е трябвало да разкаже за видяното на друг, а той на друг и т. н., докато описанието достигне до последния от групата.
Изследователите се убедили, че в паметта на участниците стават интересни и разнообразни изменения на информацията. Ножът сменил собственика си, даже се появила и възможна жертва. Ето как звучало описанието на последния участник, когато то стигнало до него: „Във вагон от нюйоркското метро, който вървял по улица Портленд, се намирала еврейска жена и чернокожо момче, което държало испански сгъваем нож“.
В друг експеримент на групата участващи бил прочетен списък от  думи: сън, уморен, събуждам се, креват, нощ, отдих, хъркане, безсъние, одеяло. Когато помолили участващите в експеримента да възпроизведат по памет някои от думите, болшинството добавяло думата „спя“, която изобщо не фигурирала в списъка, но всички били убедени, че тя се намира там.
Дори постъпващата информация да се запомня достоверно, в някои случаи тя все пак ще бъде изкривена.
В момента, когато стане изкривяването, започва процес на кодификация. Процесът на кодификацията позволява да се съхранява и след това да се възпроизвежда информация с по-голяма прецизност и икономия. Кодификацията е активен процес, включващ цялата система от умствената дейност на човека. С помощта на умения и стратегии нашия мозък реагира на нуждите и ценностите ни. Тези лични фактори, понякога до неузнаваемост променят информацията.

Квантовата мрежа е изградена с помощта на два атома рубидий, които си разменят фотони. Атомите са поставени в специални кухини, покрити с огледала и са много близо един до друг. Тези кухини, известни като оптични резонатори са свързани с оптично влакно.
На един от рубидиевите атоми въздейства лазер, в резултат на това той излъчва фотон. Фотона преминава през оптичните влакна в другия резонатор и започва да отскача от неговата огледална стена дотогава, докато не попадне на рубидиевия атом и не се погълне от него. В резултат тази погълната информация от квантовото състояние на първия атом се отдава на втория атом.
Мрежата за сега е малка. В нея има всичко на всичко два възела и може да предаде информация само на 21 метра. Съвременния Интернет също е произлязъл от малка локална мрежа.
Ако изследователите могат да разработят тази идея, тогава човечеството ще получат мрежата, която  не е възможно да се разруши и която може да предава големи количества информация за неопределено време.

ООН обръща специално внимание на подобряване на благосъстоянието на децата с трудности в развитието.
Световен ден на информираност за аутизма се определя от резолюция на Общото събрание на ООН на 21 януари 2008 г. Целта на тази дата е да се подчертае необходимостта от помогне на хората, страдащи от нелечимо заболяване, както и да се подобри живота им.
Брой на децата с аутизъм е висок във всички региони на света и оказва огромно влияние върху децата, семействата, общностите и обществата. Очаква се на 2 април специализирани държавни и обществени организации разпространят информация за болестта. Например, да се изнасат лекции или да се раздадат брошури потемата.
Аутизъм е нарушение в развитието на нервната система, която се проявява през първите три години от живота на индивида. Тази болест се диагностицира при наличие на три симптоми: липса на социално взаимодействие, нарушена комуникация, ограничени интереси и повтарящо се поведение.
Примери за описание на тези признаци могат да бъдат намерени в исторически источници, които са се появили много преди въвеждането на термина „аутизъм“. Например в беседите на Мартин Лютер се споменава 12-годишно момче, вероятно с тежка форма на аутизъм. Такива симптоми могат да бъдат установени в описанието на „диво момче от Аверон“ – Маугли на XVIII век, който е живял във френските гори и попаднал между хората на 12 години.
Терминът «аутизм» е въведен от швейцарския психиатър Блойлер Ейген
през 1910 г., когато описва симптомите на шизофренията. В основата на този неолатинизъм, означаващ „ненормално вглъбяване“, той поставил гръцката дума „ауто“ – „сам“, подчертавайки желанието на пациента да се отдели в своя си свят. Всяко външно въздействие се приема от болния като непосимо натрапване.
Резолюцията на ООН подчертава, че през цялата си история организацията се фокусира върху подобряване на благосъстоянието на хората с увреждания, включително деца с трудности в развитието. През 2008 г. е влязла Конвенция за правата на инвалидите.

Първият банер се е появил на сайта Hotwired.com през октомври 1994г. Това е била реклама на фирмата AT&T.

Hotwired са се питали каква би била реакцията на посетителите на техния сайт. За тяхна изненада, не се е получило нито едно оплакване.

Така се дало началото на банерите.

Скоро след това някой установил, че може да се рекламира ефективно чрез изпращане на писма по електроната поща на хора, които искат да получават информация за определени продукти на фирмата.

От нищото се появили електроните бюлетини и втори вид реклама в Интернет направил голям удар.