В края на интервюто мениджърът попитал младия програмист:
– Каква начална заплата бихте искали да получавате?
Програмистът казал:
– 75 хиляди долара на година в зависимост от соц. пакет.
Мениджърът казал:
– А какво ще кажете ако пакета се състои от 5 седмична ваканция, 14 платени отпуска, пълна медицинска и стоматологична осигуровка, компанията да ви прехвърля в пенсионния фонд до 50% от заработката ви, а също да имате служебен автомобил, който ще се сменя на всеки 2 години, например, да кажем червен Corvette?
Програмистът се изправил и казал:
– Ау! Шегувате ли се?
Мениджърът отговорил, като леко се усмихнал:
– Разбира се…., но ти първи започна.

Айзък Азимов предсказал, че ще се учим чрез Интернет.
В едно от интервютата си, което дал писателят фантаст Айзък Азимов през 1988 г. практически предсказал появата на Интернета. По-точно, той е описал система, чрез която студентите получават достъп до универсален източник на информация.
Азимов предполагал, че чрез компютрите човек ще може да попада в която си иска библиотека на света и че той компютърът ще стане учител и ще осигурява достъп до цялата натрупана информация на човешкото знание.
Азимов бил много загрижен за подобряване на образователната система и виждал идеално решение на проблема в онлайн обучението.
Това, което днес наричат обучение е само трeнировка. Децата трябва да учат едно и също нещо по един и същи начин, с едно и също темпо и едновременно,  но те са различни. Едни възприемат информацията бързо, други бавно, за трети се налага допълнително обяснение. Тогава кое е най-доброто решение?

През 1970 г., американски издатели смятали за нежелателно авторите да издават повече от една книга в година. Стивън Кинг, който искал да публикува повече, започнал да подписва някои от работите си с под псевдонима Ричард Бакман.
През 1984 г., един продавач в книжарница открил сходство на литературните стилове на двама автори. Той намерил в библиотеката на Конгреса бележка, че автор на един от романите на Бакман е Кинг. Продавачът веднага уведомил издателите на Кинг за своето откритие.
Писателят сам се обадил на този продавач и му предложил да напише разобличаваща случая статия, като се съгласил и на интервю.
В резултат на това, в пресата излязло съобщение за смъртта на Ричард Бакман от „рак на псевдонима“.