Знаете ли, че съществува език в който имената на дърветата съответстват на звука на вятъра, духащ в тях?
В езикът на индианците макмак някои дървета се назовават в съответствие със звука, който издава вятъра, духащ върху тях през пролетта, час след залеза.
При промяна на звукът се променят и имената.

Когато чуете „каубой“ какво си представяте? Вероятно някой як мъж, с цигара в устата, чифт пистолети на кръста и суров поглед. Но всъщност каубоя е момче, което се грижи и пасе кравите.
Каубойската шапка е изработена от Джон Стетсън през 1860 г. и става популярна в югозападната част на САЩ, северната част на Мексико и западните провинции на Канада.
Родеото е традиционен вид спорт, водещ началото си от мексиканските и американските каубои.  Първото състезание по родео се е състояло в тексаския град Пекос през 1883 г.
Епохата на каубоите е започнала през 1965 г., когато е трябвало да се намали числото на големи стада от бикове, предимно в Тексаския район и е приключила двадесет години по-късно.
Въпреки изложените факти в киното, каубоите не са воювали с индианците. Индианските войни, който са започнали през 1864 г. са се водели между американската армия и индианските племена. Самите индианци са били каубои, защото са могли да се държат на седлото и да стрелят от него от ранното си детство.
В така наречените каубойски градове липсвали жени и някои каубои танцували един с друг. Този, който играел жена, връзвал на ръка си кърпа.
Според статистиката, през последните сто години, не е имало повече от 20000 представители от тази професията.
Приблизително една трета от каубоите са били черни, които са получили свободата си след Гражданската война, но не са имали работа и имущество. Една трета от каубоите са били мексиканци, а 1/3 – потомци на имигранти от Европа.
Работата на каубоя е била ниско платена. Той е получавал 25-40 долара на месец. Поради това каубой рядко имал собствен кон и обикновено използвал конете на стопанина си.
Заплатите на каубоите били много малки, за това през зимата били принудени да работят в ранчо само за храна и подслон. По-големи суми пари каубоите получавали при прехвърляне на стада от едно място на друго. Голяма част от заработката си те изразходвали за пиене. Най популярната напитка сред тях била бирата, а не уискито както обикновено пишат по вестниците.
Най-интересното за каубоите започвало, когато се завръщали със заработените пари. Властите на околните градове, по край които минавали техните маршрути, наемали хора за да защитават обществения ред от гуляите на каубоите.
В американската история има само един президент, който е бил каубой. Това е  бил Теодор Рузвелт. През 1883-1886, той е работил като каубой.
Първата църква на каубой е била организирана в град Ваксахачи Тексас. Сега каубойското християнско движение се е сляло с Американската асоциация на каубойски църкви.

През 1732 година край река Ориноко се събрала огромна войска от испански конквистадори. Те усилено се готвели за сражение с индианците.
Местните племена били въоръжени само със стрели и копия, а испанците владеели огнестрелното оръжие. Поради това конквистадори не се съмнявали в победата си. Но тук се случило нещо непредвидено.
От редовете на индианците се отделили няколко човека. Те държали в ръцете си тигани. В тях горели разпалени въглени. От време на време индианците сипвали някакъв прах върху въглените.
Испанците се смеели на странното „оръжие“, докато не духнал вятър, който изпратил към конквистадорите  ужасен, лютив дим, от който те кихали и кашляли. Строят им бил разстроен, а самите те се разбягали в различни посоки. Тук попаднали под копията на индианците. Надявам се няма да попитате:“ Кой е победил в тази битка“?
Защо на местните племена се отдало да отблъснат такава огромна войска от земите си? Какво било „тайното оръжие“ на  индианците? Много просто, но ефикасно средство. Върху горящите въглени войните сипвали лютив червен пипер.
Не винаги побеждава този, който вярва, че противника му е безсилен пред неговото оръжие. Дори и „незначителният“ прах от лютивите чушки, може да окаже силно въздействие върху събитията и да даде победата на тези, които справедливо защитават земята си.