Канадският цигулар Адриан Анантаван се е родил без дясна китка. Когато той поискал да се учи да свири на цигулка, родителите му казали:
– Защо не?
Сега 29-годишният Анантаван вярва, че тази подкрепа, му е помогнала да продължи и по-нататък. Да стане истински цигулар, който е имал възможност да учи в Уелския университет. Свирел е в Белия дом, на церемонията по откриване на олимпийските игри, в Карнеги Хол и пред папа Йоан Павел II.
Анантаван вдъхновява всеки, който работи с деца инвалиди. Деца, които успешно преодоляват ограниченията си, весело гледат на живота и със своя пример доказват, че ако не спират да се движат напред и са оптимисти, всичко за тях ще бъде възможно.
Отделете няколко минути и послушайте как свири Адриан Анантаван. Струва си.

Един учител бил в града и споделил впечатленията си от него:
– Бях във възторг! Той е цяло вълшебство! Щастлив съм и пея от радост. Видях Бог навсякъде.
– О, – казал един от учениците. В този град е Бог. Човек се чувства радостен и щастлив. Аз непременно ще отида там и ще се докосна до това блаженство.
Ученикът обиколил града и се върнал мрачен. Когато се обърнали към него тъжно казал:
– Светът е отвратителен! Всички са зли и недоволни. Ругаят и се обиждат. Отминават нуждаещите се и инвалидите без да им помогнат. Чувствам се зле….
– Да, – казал учителят. – Ти си прав.
– Но как така, –  възкликнал ученикът, – ти дойде щастлив и опиянен, ти пееше радостно…, а аз плача от мъка, която преизпълва сърцето ми.
Учителят казал:
– Причината е, че ти не си вървял в този ритъм, с който аз преминах града.

ООН обръща специално внимание на подобряване на благосъстоянието на децата с трудности в развитието.
Световен ден на информираност за аутизма се определя от резолюция на Общото събрание на ООН на 21 януари 2008 г. Целта на тази дата е да се подчертае необходимостта от помогне на хората, страдащи от нелечимо заболяване, както и да се подобри живота им.
Брой на децата с аутизъм е висок във всички региони на света и оказва огромно влияние върху децата, семействата, общностите и обществата. Очаква се на 2 април специализирани държавни и обществени организации разпространят информация за болестта. Например, да се изнасат лекции или да се раздадат брошури потемата.
Аутизъм е нарушение в развитието на нервната система, която се проявява през първите три години от живота на индивида. Тази болест се диагностицира при наличие на три симптоми: липса на социално взаимодействие, нарушена комуникация, ограничени интереси и повтарящо се поведение.
Примери за описание на тези признаци могат да бъдат намерени в исторически источници, които са се появили много преди въвеждането на термина „аутизъм“. Например в беседите на Мартин Лютер се споменава 12-годишно момче, вероятно с тежка форма на аутизъм. Такива симптоми могат да бъдат установени в описанието на „диво момче от Аверон“ – Маугли на XVIII век, който е живял във френските гори и попаднал между хората на 12 години.
Терминът «аутизм» е въведен от швейцарския психиатър Блойлер Ейген
през 1910 г., когато описва симптомите на шизофренията. В основата на този неолатинизъм, означаващ „ненормално вглъбяване“, той поставил гръцката дума „ауто“ – „сам“, подчертавайки желанието на пациента да се отдели в своя си свят. Всяко външно въздействие се приема от болния като непосимо натрапване.
Резолюцията на ООН подчертава, че през цялата си история организацията се фокусира върху подобряване на благосъстоянието на хората с увреждания, включително деца с трудности в развитието. През 2008 г. е влязла Конвенция за правата на инвалидите.

Хърватската столица би се харесала на всеки. Жителите на града за никъде не бързат. Те водят спокоен живот. Думи като „малко по-късно“ и „час пик“ при тях не съществуват.
Както подобава на столица, тук е съсредоточена голяма част от промишлеността на Хърватия. В Загреб е добре развита транспортната мрежа, тук са елиминирани задръстванията. Освен широките и удобни пътища, налице е отличната организация на светофарите и кръстовищата. Градът буквално е набразден от автобусни и трамвайни маршрути. В бъдеще тук ще се построи и метро, но сега то на никой не е нужно. Населението на Загреб наброява 800 хиляди души, а ежегодно тук идват около половин милион туристи.
Относителното плътно движение в града  е в интервала 8-9 сутрин, но няма никакви задръствания. А след това цял ден улиците са почти пусти. Тук хората са привикнали да работят, а не да се движат напред-назад.
Социалистическото наследство е представено от унилите многоетажни кутийки.
Градските власти са се погрижили почти около всяка сграда да построят безплатен паркинг.
В горната част на Загреб започва частния сектор. Но частните къщи също са различни. Те са уютни и симпатични, хората ги строят такива за себе си.
Ако погледнем Загреб отгоре, ще видим, че града е разделен на две части многоетажни блокове и къщи, вторите са повече. Това е изненадващо за столица, нали? Обикновено в по-големите градове се строят небостъргачи и многобройни търговски центрове.
Тук се живее безопасно. Дори на скъпите коли не се затварят прозорците.
Общественият транспорт е представен от ниски трамваи. Интересно е, че трамвая е огромен, а релсите са много тесни. Срещат се автомобили от различни марки, но всички са от съвременен тип. Автобусите в Загреб са сини. Местата за инвалиди не се заемат от останалите и причината не са глобите, а съзнанието на хората.
Хърватия е християнска, определяща се като католическа държава. Мюсюлманите тук са 1%, но  за тях също се строят джамии.
Почти всички паркинги са платени. Загреб е разделена на зони за паркиране. В червената зона, в центъра,  можеш да оставиш колата си само за един час, в оранжевата за два, а в жълтата неограничено. Интересното е, че тук няма пазачи на паркингите. Просто оставяш колата си отиваш до автомата и внасяш необходимата сума, след това отиваш да вършиш работата си. Да не заплати или икономиса  при паркирането, никой не  си го и помисля.
Много огради са изрисувани с графити, Не всички са интересни, но повечето се стараят да внасят смисъл в рисунките си.
Стъклобетоните сгради не са много и не дразнят окото.
В Загреб има нереално количество кафенета и ресторанти. Летните тераси се използват и през зимата, тук температурата не пада почти никога под нулата. В много кафенета няма да намерите храна, а само кафе и напитки. Пияници на улиците не се срещат, защото почти към всеки дом има отворен не много скъп бар, където всеки може да пие и да остане колкото си иска.
Един от най-старите видове транспорт в Загреб е релсово транспортно средство с въжена тяга за превозване на хора. Две въгончета се движат по наклонените релси между две спирки. Сега това е само туристическа атракция.