Кое е най-важното?
Не гонете нетрайните неща като имущество, звания ….. Те „облагодетелстват“ с неприятности и изнервят за десетилетия, а могат да бъдат отнети само за една нощ.
Не се страхувайте от бедите и не се тормозете за щастието, което сте си представяли, а не сте достигнали. Все едно горчивото не трае век и сладкото не винаги е пълно.
Достатъчно е, ако не замръзвате и глада, и жаждата не разкъсват червата ви от болка …….
Ако не прехвърлите върха, ходейки с два крака, сгъвайки ръце, виждайки с очите и чувайки с ушите, на кого ще завидите? Завистта към другите ни изяжда самите нас.
Избършете очите си, умийте сърцето си и преди всичко оценете тези, които ви обичат и ви уважават.
Не ги обиждайте и не ги мъмрете. С никой от тях не се карайте. В края на краищата, може би, това е последната ви постъпка спрямо тях и такива ще останете в паметта им.

Живял някога един богат търговец. Той имал четири жени.
Четвъртата си жена търговецът обичал  повече от всичко. Той я обличал в красиви дрехи украсявал я със скъпоценни накити. Грижел се за нея и я пазел.
Третата си жена търговецът обичал също силно. Много се гордеел с нея и се стараел при всяка възможност да я показва на приятелите си. Въпреки това, той се страхувал, че тя може да си тръгне и да отиде при друг.
Търговецът обичал и втората си жена. Тя била много внимателна и търпелива. Когато търговецът срещнел трудности винаги се обръщал за помощ към нея. И тя му помагала да премине през тежките времена.
Първата жена на търговеца била много лоялна. Тя често се жертвала, за да успее той. Но той не я обичал. Едва ѝ отделял внимание, но тя го обичала предано и горещо.
Веднъж търговецът се разболял тежко и разбрал, че краят му е близко. Тогава той погледнал назад и прегледал отминалия си живот. Помислил си: „Сега имам четири жени, но в смъртта ще бъда съвсем сам. О, как ще остана сам…?“
Тогава търговецът повикал четвъртата си жена:
– Обичах те повече от всичко. Обличах те в най-доброто и те пазех. Сега, когато умирам, ще останеш ли със мен, за да не остана сам в другия живот?
– За нищо на света! – казала четвъртата му жена  и без да каже повече дума си тръгнала.
Отговорът пронизал сърцето на търговеца, като остър нож.
Натъжен търговецът се обърнал към третата си жена:
– Цял живот те обичах много и се грижех за теб. Ще ме последваш ли в смъртния ми час?
– Не, – отговорила третата му жена. – Животът е толкова хубав. Когато ти умреш, аз ще се омъжа за друг, не се обиждай, моля те!
От тези думи сърцето на търговеца застенало и изстинало.
След това търговецът попитал третата си жена:
– Винаги се обръщах за помощ в трудни моменти към теб и ти си ми помагала. Ще ми помогнеш ли и сега или и ти ще ме оставиш?
– Съжалявам, – казала тя, – но този път не мога да ти помогна. Най-доброто, което мога да направя за теб е да те придружа до гроба и да те погреба според обичая.
Отговорът като мълния поразил търговецът и той напълно увехнал.
Изведнъж в тишината се чул глас:
– Аз ще дойда със теб. Ще отида там, където отидеш. Никога няма да те оставя.
Търговецът повдигнал глава и видял първата си жена. Тя била толкова слаба и крехка, навярно от недохранване. С дълбока скръб търговецът казал:
– Трябвало е да ти отделям повече внимание, когато можех. Не бях прав. Прости ми.
Всъщност всеки от нас притежава тези четири жени…
Четвъртата жена е нашето тяло. Колкото и да се грижим за него, в часа на смъртта то ще ни изостави.
Третата жена е нашето имущество, положение и състояние. Всичко това след смъртта ни ще отиде в други ръце..
Втората жена, това е нашето семейство и приятелите ни. Те са ни били близки през живота ни, но при смърт ще ни изпратят само до гроба.
Първата жена е това, което не можем да видим. Това е нашата душа. Често я пренебрегваме гонейки материалните блага и светските удоволствия. Тя в действителност остава навсякъде с нас, даже и след смъртта.
Може би трябва да се погрижим по-добре за нея, докато не е станало късно, тъй като животът ни в този свят не е безкраен….

Скоро починалият патриарх на Българската църква е завещал своето имущество на Синода на Българската православна църква. Колкото и смешно да е имуществото му не е голямо.
Покойният патриарх не е имал лична банкова сметка, някакви парични спестявания, ценни предмети или недвижима собственост.
Неговото имущество се състои от предмети, които е купил с парите си: книги, ръчен часовник „Лъч“ и стара пишеща машина  „Континентал“, която той е купил от един познат адвокат през 1968 г..
Служителите на Софийската митрополия разказват, че през цялото време докато е бил патриарх, той е живеел в малка стая в зданието на Софийската митрополия, мебелировката, на която включва: диван, бюро от дъб, библиотека с книги и три стола за посетители. Той не обичал разточителството, за това храната му била скромна. За голям деликатес е считал печената скумрия.
Според отчетите, патриарх Максим е получавал 680 лева заплата, от които 100 лева оставал за себе си, а останалите ги давал в детския дом за деца със слабо зрение в софийския квартал „Надежда“. На този детски дом патриарх Максим всеки месец е привеждал пари почти 30 години.

Бизнесът е отражение на нашия живот. Както и в човешкото общество, има непочтени хора така и в бизнеса има мошеници, които се опитват да подобрят своите работи за сметка на другите.
Ето и най-често срещаните варианти на измами, в която постоянното попадат компании и търпят сериозни загуби.
Използване на имущество като залог няколко пъти.
Към вас се обръща предприятие с предложение за съвместна дейност. Те ви доставят стоката, вие я купувате, като предварително я заплащате. Като гаранция ви дават залог, напълно покриваща разходите и бързото му прилагане. Сделката е сключена и парите са приведени. Но в определения срок, стоките не се доставят. Ако се опитате да получите обезпечение, се оказва, че партньорът ви е  действал по абсолютно същия начин при сключване и на други сделки, така че вие не сте първия му кредитор.
Най-податливи на тази измама са предприятията, чиито служители често не знаят всички правила на оформяне на залога и нямат възможност или желание да проверите имота предложен за обезпечение. Банките на такъв начин за мошеничество почти не попадат, защото имат строга система за сделките и високите изисквания за валидността на залога.
Друг вид мошеничество е превишаване на пълномощията на ръководителят на организацията с престъпно намерение.
Всяка организация си има правила, при които се определят ясно пълномощията на ръководителя, особено ако той е наемен работник. По този начин, се ограничена възможността произволно  да се разпорежда с имуществото или да осъществяват сделки с големи суми. В този случай въпросите се решават с участието на учредителите на организацията. Дори директорът самостоятелно не може да сключва такива сделки.
Понякога се получава така, че безскрупулен директор прави сделка с превишаване на пълномощията си, не информира партньорите си относно такава „дреболия“, а след това просто отказва да изпълни задълженията си. И искът за връщане на парите на организацията е невъзможен, защото сключената сделка от началото е била недействителна.