Един чиновник излезе от офиса си, погледна към двореца на императора с бляскавите кули и си помисли: „Колко е жалко, че не съм се родил в кралско семейство, животът би бил толкова по-лесен…..“
И тръгна към центъра на града, откъдето идваше ритмичен звук на чук и високи възгласи. Работници строяха нова сграда на площада.
Един от рботниците видя чиновника и си помисли: „Защо не отидох да се уча, както ми казваше баща ми. Сега щях да се занимавам с по-лека работа и щях да преписвам текстове всеки ден, и животът щеше да бъде много по-лек….“
По това време императорът пристъпи към големия прозорец на своя дворец и погледна към площада. Той видя работниците, чиновникът, продавачите, купувачите, деца и възрастни и си помисли, колко хубаво би били всеки ден да си на чист въздух, да се знимаваш с физически труд, да работиш някаква работа или да бъдеш просто скитник, и съвсем да не мислиш за политика и други подобни сложни въпроси.
– Какъв спокоен и обикновен живот имат тези прости хора, – казал си той. – Колко са щастливи!
Често се случва да си мислим с наслада, че би било много по-добре, ако сме родени в друго време, в друга страна, при други родители. Но в тъканта на вселената, всеки един от нас е на мястото си.
А да изживеем даденият ни живот щастливо е по силите на всеки.