Историята на построяването на Великата китайска стена е изключително интересен. По това време Китай е била множество от враждуващи царства. Северен и Западен Китай е бил обитаван от номадски племена. Владетелите на царства са забелязали, че номадите не са в състояние да превземе централния град и отстъпват пред укрепени крепости. Те започнали да строят диги по протежение на границата. Но поради несъгласуваност на строителството, атакуващите лесно обхождали фланговете.
През 246 г. пр. Хр начело на развиващата се държава Цин застанал енергичният Джън, който провъзгласил себе си за император.
Въпреки че Джън е изградил основите на Великата китайска стена, той не е постигнал основната цел. Стена все още не била добра защита срещу номади. През вековете строителството е било спирано, след което продължавало под ръководството на сменящите се управници.
Едва когато монголите през 1449г. успели да достигнат вратите на Пекин, със строителството на стената се заели по-сериозно.
Според някои тази чудна постройка е дело на тиранин. Легендата разказва, че ако се сложи ухо до стената, могат да се чуят жалните гласове и стонове на онези, които са загинали при построяването ѝ.
Разказват, че Джън е издал заповед, според която ако човек е извършил престъпление, заедно с него се  обявинявали за виновни неговите роднини и дори съседи. По този начин, милиони хора се събрали тук, за да изградят Великата китайска стена. Умирелите се заменяли с нови жертви. Мъртвите са погребани в стената, поради което стената се счита за най-дългото гробище в света. Телата се погребвали в изправено положение.
Днес Великата китайска стена е основната  забележителност на страната. На нея е реставриран надпис на Мао Дзе Дун, който характеризира отношението на китайците към стената: „Ако не сте били на Великата китайска стена, не сте истински китаец.
Туристи от цял ​​свят идват в Китай да посетят този феноменален архитектурен паметник и да се насладят на неговия мащаб и величие.

През зимата на 324 г. пр. н. е. след множество битки македонският цар Александър Македонски отново се завръща във Вавилон. През следващата година той извършва огромни строителни работи в града.  Александър искал Вавилон, новата столица на империята,  да стане не само търговски център, но и важно пристанище.

Плановете му се провалят, защото се разболява и след кратко боледуване умира през лятото на 323 г. пр. н. е., ненавършил 33 години.

Името на Египет е свързано с опазването на тялото на Александър Македонски. И това се оказва една от най-големите мистерии на античността.

Трупът е балсамиран и съхраняван две години във Вавилон. По-късно надделява идеята, че той трябва да бъде върнат в Македония и погребан в Егея. Интересното е, че тялото е откраднато от Птоломей, който по това време е сатрап на Египет.

Първоначално трупът е пазен в Мемфис, древната столица на фараоните. Предполага се, че балсамираното тяло на македонския цар е съхранявано в каменен саркофаг на последния владетел на свободен Египет Нектанебо, смятан за негов биологичен баща.

По-късно Птоломей, пренася саркофага в новата столица Александрия. В този град Птоломей властва като цар на Египет. Трупът на завоевателят на Азия е положен в мавзолей и е пазен като реликва до времето на първия римски император Октавиан Август.

През следващите години следите на саркофага се губат, въпреки че съществуват местни предания за неговото местонахождение.

По времето на династията на Птоломеевците в Египет била създадена Александрийската библиотека. Тя съдържала сбирка от безценни свитъци съдържащи знанията на онова време.

Когато Юлий Цезар посетил египетската царица Клеопатра, при едно прибързано нападение на римските войници в Александрия избухнал пожар, чиято жертва станали голяма част от съхраняваните в библиотеката над 700 000 свитъка.

Марк Антоний наредил да се възстанови библиотеката. Обезщетил загубите като дарил нови 200 000 свитъци.

В следващите векове Александрийската библиотека процъвтявала. Тя съществувала до 389г. сл. Хр., когато била унищожена от една полудяла, наричаща себе се „християни“ група, по заповед на император Теодосий. Тя била подклаждана от епископа на Александрия, религиозен фанатик. Под негово влияние библиотеката била запалвана няколко пъти.

Хората интересуващи се от математика и астрономия, трябвало да заплатят с живота си изследователската си страст и жажда за знания.

Повече от половин милион свитъци били хвърлени в пламъците.

Каквото останало било унищожено по-късно от войните на халиф Омар, когато завладели града.

Възможно е да има преувеличение, но според изследвания, най-стария човек бил доктор Ли от Китай. Той се е родил в Тибет.
Когато навършил 150 години, получил от китайския император сертификат, че е действително на 150 години. Той бил роден през 1677 година.
По-късно получил отново свидетелство от императора, че е навършил 256 години.
През 1933 година, когато Ли умрял, за него писали в „Ню Йорк Таймс“ и „Лондон Таймс“. Всичко било потвърдено от документи.
Някои твърдят, че е бил на 200, а не на 256 години.
В източен Пакистан живеят група хора, който се наричали богове. Те са известни с дълголетието си. Живеели между 120 и 140 години. В Грузия хора употребяващи млечни продукти живеели до 120 години. Такива хора се среща и при арменците, абхазците, азербайджанците, дори и българи живеещи предимно в Родопите.