Едно малко момиченце се роди преждевременно. Теглото му беше под нормата. Лекарите не даваха надежда, че ще оживее, но родителите му се молиха и то оцеля.

Сега то е една топка енергия, даряваща всеки с една нестихваща усмивка. Подскача игриво между хората, а те го прегръщат и даряват с много целувки. То няма много играчки, но живее в любящ дом, сред своето семейство.

Баща й при едно сбиване остана без една ръка, а майка й беше бивша наркоманка, но това дете бе цялото им богатство. Не напразно я бяха кръстили Миракъл, което означава чудо.

След дълги години на експериментиране един изобретател открил начин да запалва огън.

Той се отправил към заснежения северен край. Там научил аборигените да да си палят огън. Разяснил им преимуществата и изгодите, които им давал огъня. Аборигените така се заинтересували от нововъведението, че забравили да благодарят на изобретателя, който изведнъж изчезнал незабелязано.

Изобретателят бил изключителен човек. Той съвсем не се стремял да го помнят и почитат. Искал единствено хората да се възползват от неговото изобретение.

Следващото племе се заинтересувало от изобретението не по-малко от първото. Въпреки това местните шамани завидели на авторитета на чужденеца, който той си завоювал сред народа. Един ден го нападнали и го убили.

За да се избегне всякакво подозрение, че те са го убили, издигнали портрета на великия изобретател над главния олтар на храма. По случай смъртта му била написана специална литургия, в която се упоменавало името му и се обещавало да се увековечи.

Особено внимание се отделяло на това, да не се пропусне или измени нито един параграф от литургията. Инструментите за произвеждане на огън били поставени в специална кутия. Светите отци заявили, че тази реликва ще допринесе за излекуването на всеки вярващ, само като положи ръце върху нея.

Главният свещеник поел отговорността да събере материали за живота на изобретателя. Събраният сборник с материали придобил силата на свещена книга. Безграничната любов и доброта на изобретателят се представяли като пример за подражание. Всячески се възхвалявали неговите славни дела, а неговата свръхестествена природа станала обект на поклонение.

Свещениците взимали всички мерки, книгата да се съхрани за бъдещите поколения. Самите те авторитетно интерпретирали смисъла на идеите му, значимостта на праведния му живот и неговата смърт. Духовниците безжалостно екзекутирали или изгонвали от църквата всеки, който изкривявал тяхното учение.

Хората така се боели да нарушат всичките религиозни предписания, че нацяло забравили, как се запалва огън.

В Мексико почитат най-добрият приятел на човека. Жителите на град Отумба смятат, че най-добрия приятел на човека не е кучето, а магарето. За това на тези животни посветили местния фестивал.

За да вземат участие в празника идват хиляди мексиканци от цялата страна, а с тях и гостите дошли специално да го посетят. В програмата на празника има надбягвания, конкурс за красота „Мис магаре“, състезание за най-хубаво име на животно, поло за четвероноги, а също много музика и танци.

Местните жители украсяват любимците си с карнавални „дрехи“. Магаретата минават през града накичени като индианци, известни звезди, даже и в костюми на членовете на известният наркокартел Зета.

Отумба чества своите магарета през пролетта, вече шеста година. Хората устройват този празник, за да покажат ролята на магаретата в местната икономика.

Много отдавна тези животни са били най-добрите приятели и помощници на местните фермери. За това жителите на този град смятат, че магаретата заслужават да имат свой фестивал.

За основа при създаването на турската азбука е послужила латинската, но в нея няма буквите Q, W и X. В латинският вариант на азбуката на кюрдите, които са най-голямото малцинство в Турция, тези букви съществуват.

Турските власти всячески се противопоставят на борбата на кюрдите за независимост, за това забраняват използването на тези букви на турска територия.

Например, на кюрдите се отказва да се издаде документ, ако искат да впишат  свое име, в което фигурират буквите Q, W и X.

След завършване на Наполеоновите войни, шотландците решили да издигнат паметник в центъра на Единбург в чест на загиналите войници под гръмкото име „Natinal Monument of Scotland“.

През 1822 г. бил утвърден проектът на паметника. Той наподобявал атинския Партенон.

За случая бил основан специален фонд, в който шотландците щели да внасят даренията си.

След четири години във фонда била събрана само една трета от необходимите 42 милиона долара, но въпреки всичко решили да строят.

Три години по-късно строежът бил спрян поради липса на средства.

От тогава са предлагали няколко проекта за реконструкция на паметника. Например, да стане паметник на кралица Виктория или здание на шотландския парламент, но нито един от тях не е срещнал подкрепата на местното население.