Бил много горещ ден, Двама мъже вървели през пустинята. Мъчила ги жажда, но през целия път не видели никъде вода.
– Мечтая за чиста студена вода от извор, – казал по-младия.
– Мечтата винаги води към целта, – казал другия, – а ти знаеш ли каква е твоята цел?
– Не е ли очевидно? – изненадан попитал младежът. – Моята цел е да намеря извор.
По-възрастния се усмихнал и двамата продължили пътя си. Скоро стигнали до оазис. Старецът пийнал от езерото с топла, слабо солена вода и предложил на по-младия да направи същото, но той се отправил към палмовите насаждения да търси извор. Младежът се върнал късно след залез.
– Защо си толкова ядосан? Не намери ли извор? – попитал възрастният.
– Намерих, – казал младия човек, – но се загубих в храстите, разкъсай дрехите си, бях принуден да се провирам през тръни, нараних краката си, настъпих остър камък. И сега след като се напих, мисля си, заслужаваше ли си всичко това?
– Твоето недоволство е напълно закономерно. Ти прие за цел средството за достигане на тази цел. Помисли си,  беше просто жаден, но желанието ти те застави да изразходваш повече енергия в преследване на една илюзия. И как завърши всичко? Ти си разочарован, а аз съм умиротворен, но и двамата вече не сме жадни. Да, аз утолих жаждата си с не много чиста и вкусна вода, но отдавна съм забравил за това. Това за мен не беше важно, както и зъбите на коня, който своевременно ни докарва до нужното място. За това ми остана време, сили и желание да се любувам на залеза, с радост срещнах първите изгряващи звезди и се наслаждавах на мъдростта на древните. Ето ти отдавна искаше да прочетеш това, – той се усмихнал и подал на младежа старинен свитък.
– Благодаря, не днес…. – сънено казал юношата, обърнал се и покрил главата си с одеялото.

Необичайната къща House with empty lot е разработена от японски архитект. Архитектурата и дизайна на жилището са предназначени за творческо семейство на музиканти. Това е хибрид от общата площ на жилището и самостоятелни жилищни пространства вътре в дома.
Неугледен, по японски скромен и деликатен спрямо съседните къщи, този дом е построен на издатина от релефа и създава илюзия  за ново ниво на строене.
Ориентацията на сградата също е била подчинена на особеностите на пейзажа. Местоположението и размерите на отворите допускат достатъчно количество светлина през цялото денонощие.
Въпреки ограниченията, поставени от архитектите за характеристиките на обекта, интериора на дома се стреми да максимизира потенциала си, оставяйки по-голямата част от таванското пространство отворено.
Геометрията на покрива, продължаваща в интериора, значително увеличава помещенията. Сдържаната прагматична организация на общата зона се компенсира от нетревиалното лично пространство на обитателите на творческия дом.
Дизайна на това жилище предлага нов способ за определяне на границите, функциите и действията в рамките на определено пространство.
Площта на къщата е 140,45 кв. метра, застроена е на 62,96 кв. м, а общата площ на помещенията е 110,06 кв. м.

Джайлс Рейнар около 10 години специализира във водна паркова скулптура. Той създава своите работи с вдъхновение и голям ентусиазъм. Може би на това се дължи извесността и популярността му.
Водата създава илюзия за движение. При статични фигури прибавянето на водни струи е великолепен ход. Така скулптурата изглежда динамична и оживена.
Особено добре изглеждат работите на скулптура на тъмно. Красотата на нощните лампички, превръщат конструкцията от метал в произведение на изкуството и творчески подчертават детайлите.
Стичащата се по скулпторите осветена вода, създава неочаквана илюзия на формите, придава вълшебство на дърветата и магия на сферата.
Скулптора Джайлс Рейнар е роден в Великобритания. В този жанр работи от доста отдавна. Създал е съвместни проекти с баща си. Сега има две студия в Глостършир и Девън.
Предпочита да работи с бронз, мед, неръждаема стомана и камък.

Възможно ли е да се слуша музика без слушалки и при това да не се пречи на околните да вършат своята работа?
Оказва се, че е възможно. За целта са необходими чифт говорители, които да насочват звуковия сигнал, така че звука да се разпространява в дадено ограничено пространство.
Звучи като научна фантастика, но според  Bang & Olufsen това е напълно осъществимо.
Новите колонки Klang приличат на сателитни чинии. Но тази необикновенна конструкция, може да фокусира звуковия сигнал и да го изпрати в определена точка.
Звуковия лъч, генериран в колонките има сложна структура и висока честота 30000 Hz. Той се разбива на три отделни вълни, когато се натъква на препятствие.
Така ние можем да слушаме музика, ако стоим на пътя на потока от аудиовълни. Освен това, този поток е така фокусиран, че всяко ухо възприема само една от колонките.
От друга страна ако звука  срещне резониращи обекти, се създава илюзията, че той  идва от тях.
За съжаление тези колонки още не са реален продукт, но технологията позволяваща да се възпроизведат подобни звукове е напълно реална. Остава само някой производител да реши да ги произвежда масово.

„Марсианския Сфинкс“-знаменитото лице на Марс било фотографирано през 1976г. от космическия апарат „Виинг-1“
При следващите по-детайлни фотографии на тази област се установило, че „Марсианския Сфинкс“ е просто една илюзия, получена от играта на сенките и светлината, като не изключваме и ниската разделителност на фотокамерата.
Именно тази първа снимка от 1976г. с лицето на Марс е послужила за начало на теорията за пра-цивилизациите на тази планета.