Руските политици смятат, че хората с висше образование са твърде много. Според тях това, че руснаците имат диплома, отрицателно въздейства на икономиката. Сега в Русия се наблюдава недостиг на работници. Всички се стремят да бъдат ръководители.
Според политиците, родителите трябва да приветстват решението на децата си, да не получават дипломи срещу пари, а да се трудят там, където са се трудили бабате и дядовците им.
Икономиката плаче, за хора в конкретни области, предимно за работници със специфични умения.
Сравнявам ситуацията в България и не намирам нищо по-различно. Интересно, натрапената максима: “ Учи, за да не работиш“, колко трудно би се изтръгнала, та това е наслоявано с години. Претенцията, че щом толкова много си учил, те обвързва с желанието да се реализираш на „по-добро място“.
Работа има всякаква, но за нея не достига желание и квалификация. На повечете места в страната и такава не се предлага и повече хора се концентрират към големите градове с наличие на работа, а там конкуренцията е още по-голяма.
Лесно е да работиш някъде по 8 часа, въпреки че тази граница я премахнаха, уж по споразумение между работодател и работник, но какво ще кажете за работа в живитновъдството или селското стопанство. „О, не това не е за мен, неотклоно там и нямам много свободно време“.
За да се влеят нови сили в дадено производство или селското стопанство е необходим стимул. Как….., пари няма?!

Световната икономическа криза се добра и до Нобеловата награда. Съветът отговарящ за фонда на Нобел е съобщил, че намалява размера на присъжданата награда с 20% поради тежкото финансово състояние.
Следва да се отбележи, че разходите на Нобеловия фонд в последното десетилетие надвишава дохода от инвестирания капитал, оставен от Алфред Нобел. Поради това, Управителният съвет е решил да преразгледа оценките на разходите за церемонията по награждаването, както и работата на Фонда.
Намален е и размерът на наградата. Тя в момента е 10 милиона шведски крони. Съветът на директорите е решил да го намали до 8 милиона евро, което е приблизително 1,1 милиона щатски долара.
Поредната церемония по връчването на Нобеловата награда се състоя през декември миналата година в Стокхолм и Осло. Според традицията тя е била много пищна. Дипломите, златните медали и парите от наградата са връчени лично от краля на Швеция Карл XVI. След това в сградата на кметството се е състоял банкет, който е завършил с Нобелов бал.
Нобеловата награда се присъжда от 1901 г. в пет номинации, съгласно завещанието на Алфред Нобел, за изключителни постижения във физиката, химията, медицината, литературата и принос за насърчаване на мира. От 1969 г. се присъжда и Нобелова награда по икономика.

Автоматите през последните години нахлуват във все нови и нови сфери. Те са станали на толкова много, че можеш да ги видиш на неочаквани места. Например, в таксито в Ню Йорк.
С помощта на автоматите днес може да се купи всичко, от прясно мляко до съблазнителни торти. Трудно ще намериш място, където няма да можеш да поставиш търговски апарат.
Идеята за инсталиране на автомати в таксито се е родила на конкурса „Нови идеи“, който има за цел да генерират нови подходи в икономиката, в обществения и инфраструктурен живот.
Идеята е съвсем проста. Жителите на Ню Йорк, пътуващи в такси, понякога са принудени да прекарат много време в колата. Да вземем например хора, които са пристигнали в града за бизнес срещи. Понякога нямат време да се освежат, да се нахранят, да се приведат в ред.
В автоматите инсталирани в такситата хората могат да си купят храна, енергийна напитка, вестник или списание, таблетки против главоболие или разтройство в стомаха.
Плащането се осъществява в автоматите, намиращи се в таксито. Това можете да направите с помощта на пари в брой, пластмасова кредитна или дебитна карта.

Много мощни генератори на негативно излъчване, истинско психотронно оръжие са телевизорите. От екраните им на потоци се лее кръв, жестокост, насилие, пошлост, страст, еротика. Това разяжда живота на хората, които се подават на такава обработка. И това се проявява в материалния ни свят политика, икономика, начин на живот.
Защо живеем така мрачно? Защо рисуваме бъдещето си под влияние на ужаса, раздразнението, ненавистта и злобата? Не виждате ли? Не усещате ли, че тези чудовища слизат от екрана в живота ни.
Какво да правим тогава?
Какво да гледаме, какво да четем или слушаме, никой на никого не може да каже. Всеки човек е свободен сам да решава и избира. Но дали това, че ни е позволено всичко се компенсира от мъдростта и съвестта ни? Едва ли. Понякога, това което ни изглежда добро, не опровергава очакванията ни. И вместо добро причиняваме зло. Например, прощаваме на човек безнаказано престъплението извършено от него, а той не осъзнал вината си продължава да го върши. Баланс между прошка и наказание трябва да има.
Ако се ръководим от максимата да не причиняваме някому зло, макар да се чувстваме свободни да направим обратното, ще компенсира донякъде негативното в нас.