Живко отсъстваше по няколко месеца от дома си. Той плаваше по море. Но когато се завърнеше бързаше да не пропусне време, за да разговаря със сина за всичко, което вълнуваше момчето.
– Всичко, от което се нуждаеш, за да бъдеш красив, успешен, невероятен, благословен, надежден, уважаван, почитан и щастлив, е вече в живота ти, – каза Живко на Иван.
– На мен съвсем не ми изглежда така, – възрази синът.
– Това е, защото се фокусираш върху грешните неща, – усмихна се Живко.
– Искам много неща, но или се провалят или изобщо не стават, – сподели Иван.
– Всяко нещо, родено преждевременно, крие риск от усложнения. Тези усложненията, с които си се сблъскал и които са те накарали да спреш да вярваш, са просто неща, които си направил твърде рано. Но това не означава, че не можеш да опиташ втори път.
– Възможно е да е така, – смънка Иван.
– Повярвай, че ако нямаш нещо, това е защото не си готов за него.
– Готов, какво толкова се иска? – сбърчи нос Иван.
– Бъди търпелив. След като стигнеш до това, което имаш в ума си, ще видиш, че има още работа за вършене. Тогава ще ти се прииска времето да се забави достатъчно дълго, за да се насладиш на това, което ще получиш.
– Татко, това е доста трудно, имам предвид изчакването.
– Намирай нещо красиво в живота всеки ден. Погледни отвъд неприятностите, болката, отхвърлянето и провалените мечти. Намери красотата в това да имаш още един ден, още един шанс.
– Понякога, някои хора ме връщат към това, което съм сбъркал в миналото, а това е болезнено за мен, – каза с огорчение Иван.
– Тогава организирай панихида за тези, които искат да те върнат в твоите грешки и лоши решения. Ако това е всичко, което избират да видят, тогава не трябва да им даваш достъп до благословенията, които идват в твоето бъдеще, – предложи Живко.
– Хората са лоши, – заяви Иван.
– Не е така, – не се съгласи бащата. – Те са съсипани. Но не е нужно да им позволяваш да съсипват и теб.
