Изследователи открили, че болката може да бъде отстранена с един прост жест, който обърква мозъка.
Учени от Великобритания са стигнали до извода, че кръстосването на ръцете пред гърдите помага да се излъже мозъка. Именно така може да се премахне болката без да се прибягва до лекарства.
Проучванията показват, че ако след изгаряне или подобно нараняване се скръстят ръцете пред гърдите, интензивността на болката значително намалява.
Тази манипулация обърква мозъка, който престава да разбира къде е източника на болка.
Следва да се отбележи, че проведените проучвания са единствено върху ръцете, а другите части на тялото не са проверени.

Много трудно можете да обясните на индус-южняк, че в Тибет водата замръзва, така, че по нея може да се ходи. Той слуша, но не може да разбере и по никакъв начин не може да повярва. Но ако беше видял лед, той лесно щеше да повярва.
Така е и с хората, които не са изпитали в сърцето си мира и радостта Христова. Те не вярват, защото тези чувства за тях са чужди.
В Исус Христос душата има мир, който не зависи от външните обстоятелства. Първият главен източник на радост е Христос. Там, където е Той със Своята благодат, там е и радостта.
Когато човек има в себе си източник на радост и духовно удовлетворение, той става напълно независим от всички въображаеми удоволствия, които светът може да му даде.
Защо ще иска да пие от застоялата вода на блатото, когато има на разположение чудесен източник на вода?
Светът губи властта си над тези, който имат този благослове източник на радост – Исус Христос.

„Благословение“ или „браха“ на еврейски произхожда от „берех“ коляно. По-рано, когато благославяли Бога, заставали на колене пред него.
„Елате да се поклоним и припаднем, да преклоним колене пред лицето на Господа, нашия Творец“ – Пс. 94:6.
В духовен смисъл да преклониш колене, означава напълно да се смириш и изпиташ трепет пред Бога. За да дойдеш до това, ти трябва размишляваш върху Божието Слово, да говориш за Спасителя и да живееш по заповедите Му. И тогава ще видите, как ще се измени живота ти.
„За да приемеш благословение, – както казват мъдреците, – да станеш „съд  за благословение“, човек трябва да преодолее в себе си чувството за собствената си значимост и да преклони колене“.
Думата „браха“ произлиза и от думата „бриха“ – басейн, източник, вода, която нараства. Когато благославяме Бог, Святият Дух ни изпълва със жива вода.
В иврит думата „браха“ има същия корен като думата „бреха“ – естествен водоем, който се пълни от източник на вода. Така както водоема се очиства от нечистотата, така са и тези, които които са далече от вярата и знанието за Бога, се очистват и се приближават към разбирането на Твореца и неговия начин на управление на света. Такава е мисията, да се занесе знанието за Бога и тя лежи на потомците на Авраама в цялата история на човечеството.

Кражбите в България са се усъвършенствали и са достигнали най-високото си равнище. За това не са могли да си мечтаят нашите хановете, болярите, та дори и ръководителите при социализма.
Сега организирано и планомерно крадат в самата ни държава. Как ли? Чрез корупция!
Като се започне от най-скъпите и необходими природни ресурси като нефт и газ, та се стигне до най-малките неща, комисионите в банките…. Всички крадат и от живи, и от мъртви, даже и от тези, които още не са се родили…
И крадат всичко…
На първо място, разбира се, за себе си, за своите „услуги“.
Без кражба България практически  почти не би могла да съществува, а теоретически изобщо е немислимо.
Нека погледнем истината в очите и да признаем, че всяко предприето дело за „борба с корупцията“, не само е безсмислено, но е и вредно, защото корупцията е „източник“ на нашето съществуване.

Пищният празник в древния Рим Сатурналии е бил в чест на бога на земеделието Сатурн. Той се празнувал на 17 декември по юлианския календар.
В този ден робите били много по-свободни.
Според един исторически източник, робите вечеряли заедно с господарите си на празнични трапези. Според други робите ядели преди господарите си, но приготвянето на храната си оставало привилегия на робите.
В този ден робите можели свободно да критикуват господарите си без страх от наказания.