Терминът „корпорация на злото“ за първи път се е появил в научната фантастика, като символ на някаква организация, застрашаваща живота на планетата.
Днес ще ви представя една от компаниите, които продават продукцията си по целия свят, без да се спират пред нищо, за да изкарат още пари.
Това е Smithfield Foods. Тя разфасова около 6 милиарда фунта свинско месо в година. Това означава, че компанията се нуждае от много свине. А многото свине водят до огромно количество отпадъци.
Smithfield Foods харчи около 26 милиона фунта на година само за тяхното почистване.
Прасета се инжектират с коктейл от антибиотици, инсектициди и десетки химически вещества. Животински изпражнения се събират в специални утаители, които са толкова токсични, че ако в тях падне нещо живо, то веднага умира.
За да се избави от течните отпадъци на прасетата, компанията ги разпръсква във въздуха и вятъра носи отровите над района.
В резултат на това, нивото на сероводород, амоняк, метан, и над сто други токсични газове, водят до това, че заболелите от бронхит, астма и неврологични заболявания се е увеличил десетократно.

Това забележително ръководство дава нов поглед на природолюбителите и придава съвсем ново значение на израза „наблюдение на птиците“.
Книгата „Каква е тази птица“ помага да се определи, каква птица е кацала по автомобила ви и то само по изпражненията й на предното стъкло.
Освен това книгата съдържа указания, къде да търсим птичи гнезда  и с какво се хранят птиците.

Съществува правило, че разговори на тоалетна тема не трябва да се водят на масата, за да не се разваля апетита. Въпреки това, собствениците на новооткритото кафене в Лос Анджелис, изглежда, не мисля така. Те са отворили първия снек-бар в страната, посветен на тоалетна тематика. На посетителите се предлагат тоалетни чинии, вместо столове, а менюто включва изпражнения.
Новооткритото кафене е наречено „Magic Restroom Cafe“. Всичко, което заобикаля клиента, е посветено на тоалетните и естествените човешки нужди. Освен, че столовете са тоалетни чинии, храната се поднася в съдове неподобаващи тоалетни и биде.
Но големият шок очаква гладните клиенти, когато отворят менюто. Вместо обичайните супи или пържоли ги чакат „ориз с златни изпражнения“, шоколадов десерт „черни екскременти“, “ нещо, с миризмата на екскременти „, “ окървавено номер две „. Най-доброто ястие много критици, наричат „миризлива тофу“.  Какви са шансовете за успех на такова кафене е твърдят трудно да определят дори и експерти.

През гората се промъкваха десетина мъже. Двама от тях носеха големи лъкове. Държаха опънати тетивата с отдавна приготвена стрела за стрелба. Петима от тях носеха само тояги и камъни, а останалите копия. Само един носеше кама.
– Тук би трябвало да е, съвсем наблизо, – шепнеше възбудено един от мъжете и сочеше пресните изпражнения. –  Може би седи там в храсталака.
Започнаха да хвърлят камъни към гъсталака и да удрят с тоягите си по стволовете на дърветата, но нищо не помръдна.
– Я погледни! – подкани един от групата мъжът с камата. – Но бъди внимателен!
Мъжът бавно запристъпва към храстите. Разтвори ги.
– Тук няма нищо, – промърмори той.
Изведнъж се разнесе страшен рев. Три крачки на дясно от него се появи лъвска глава. Той изкрещя, искаше да побегне, но се препъна и падна. Лъвът се надигна от мястото си и напрегна мускули.
С един скок мъжът с камата се намери между падналия и лъва, и зачака. Животното тръсна глава, а опашката му заудря земата. Започна да рови земята с лапи. Лъвът скочи, удари се толкова силно в камата на нападателя, че я изтръгна от ръката му. Животното имаше дълбока рана на гърдите си, но все още беше жизнено.
Земята се тресеше, докато той ревеше и се мяташе. Мъжът измъкна нож от колана си. Нападна го и  удари два пъти в гръкляна и ребрата. Една стрела изфуча и се заби в лъвското тяло. Животното изръмжа от болка и удари мъжа пред себе си с лапа. Повали го на земята и падна върху него.
Ловците хванаха безжизнения лъв за гривата и го отместиха. Човекът под него беше със силно извит крак на страна и лежеше в локва кръв. Той отвори бавно очи и изстена:
– Помогнете ми да стана.
Подкрепиха го и той се изправи. Очите му се изцъклиха и загуби съзнание. Мъжете сглобиха носилка от клони и пръчки и го изнесоха от гората.
Два дена лежа, бълнувайки в треска. Мускулите на хълбока му бяха разкъсани, а сухожилията разтегнати. Въпреки предупрежденията на лекаря, бързо се изправи и куцукайки се придвижваше навън.

Дълго време ацтеките използвали като разменно средство какаовите зърна. Дори телата на принцесите попаднали в плен на врага, са били изнасяни на пазара и разпродавани срещу такива зърна, защото това било угодно на боговете.

Какаовите зърна били особено полезни при дребни размени между хората. Докато пълните торби, съдържащи по 24 000 зърна играели ролята на „едри пари“, то зърната били „стотинките“ при търговията.

По това време се появили и първите фалшификатори. Те разтваряли обвивката на какаовото зърно и подменяли вкусната ядка с глинено топче. Залепвали черупката и смесвали фалшивите зърна с истинските. Заловените измамници получавали само една присъда, отсичане на главата.

Преданията разказват, че когато първите европейски пирати пленили кораб натоварен с какаови зърна, без да познават тяхната размена стойност, ги изхвърлили в морето, защото им приличали на заешки изпражнения.