Валеше. На Веска съвсем не ѝ беше весело. Животът, който живееше ѝ се струваше истински кошмар. Тя обичаше мъжа си, но свекърва ѝ …. пази, Боже. Възрастната жена не правеше нещо лошо, дори и гласът ѝ не се чуваше в къщи, но Веска искаше много повече от нея.
Младата жена крачеше умислена към църквата, бе решила да се срещне със свещеника и да сподели мъката си.
Тя прекрачи прага на храма и се насочи към изповедалнята. Свещеникът я видя и учтиво я покани:
– Кажете, слушам ви.
Веска наведе глава и започна:
– Аз живея със своята свекърва.
Настъпи тишина. Не получила никакъв отговор или поне намек за подкрепа Веска продължи:
– Тя никога не ми помага. Постоянно си гледа сериалите. Когато яде, не си чисти масата, а съдовете остава в мивката и не ги мие. По цял ден пие кафе със съседките и клюкарства.
– А как се казва вашата свекърва? – попита свещеникът.
– Здравка. Но защо ме питате за това? Какво значение има това?
Свещеникът леко се усмихна и прибави:
– Кажете на Здравка, че Господ и прощава греховете, нали вие ги изповядахте вместо нея…..
Веска ококори очи и озадачено погледна свещеника.
– Следващият път, ела те да поговорим за вашите грехове, – каза Божият служител.
Веска наведе още по-ниско глава и напусна църквата.
