Защо са се заслепили людете да смятат, че властта е благо и радост? Защо е тъй примамна тя за човеците? За нея, властта, са извършени повече престъпления, отколкото дори за любовта… А властта, това е бреме, бреме, бреме!…
Управниците преди прекалено често са си „мръдвали пръста“ за лични облаги или за облаги на своите близки. Е, не че са се отказали днес….
За всички властта е извор на охолство и изгоди.
Не са ли се лъгали?
Напротив, лъгали са се. Пирували са и са се веселили, трупали са богатства и са облагодетелствували своите люде, а цената е била слабостта и разрухата на държавата.
Властта не е радост, веселба и „мръдване на пръстта“. Другото име на властта е дълг! Дългът да откриеш най-доброто за твоето отечество и да го изпълниш… каквито и жертви да изисква това.
Когато един държавник следва своя дълг, той няма право да мисли за радостта или огорчението на своите близки.
Властта е дълг и бреме. Държавникът, истинският държавник, не принадлежи на себе си. В името на дълга той трябва да се отрече от личните си чувства, от предпочитанията си, да се откаже от всичко…… и да следва своя път, дори ако той преминава през Голгота…
Един истински държавник не принадлежи нито на себе си, нито на своя род. И не роднинските чувства трябва да ръководят постъпките му, а дългът и отговорността.

Човек винаги иска да заработи нещо за сметка на друг, колкото може повече, използвайки ситуацията, обстоятелствата, случая, необходимостта. Хитростта и лъжата са в един отбор и печели този, който успее да всее по-голяма заблуда в околните.
Ето какво имам в предвид. Имаме кутия с шоколадови бонбони. Изглежда внушително и съблазнително. На обратната страна с малък шрифт, залутан между многословната информация за състава и продуктите вложени в бонбоните, неразбрано е обозначено теглото на опаковката.
Отварям кутията и какво виждам? Тридесет бонбона и още 10 свободни места за тях, които са заглушени с красиви орнаменти. Място за бонбони има, но тях ги няма там.
Във фабриката са решили, че така може би е по-добре. Странно нали? Днес производителите икономисват не само количеството в предлаганата стока, но и продуктите, които влагат в тях. Какво ли не се прави, за да се издържи на конкуренцията!
Въпросът е: Така ли трябва да бъде? Ако това е допуснато да се случва, нима ще си затваряме очите и ще мълчим? Можем ли да живеем без да се лъжем един друг? Нима правилото „изгодата за един е в ущърб на друг“ ще продължава вечно?