В Копенхаген в хотел Crowne Plaza се предлага вид бартер. Всеки гост на хотела е длъжен да произведе на велотренажора за хотела 10 ват/час електроенергия, след което получава безплатна вечеря.
Гостите, които отказват да внесат своя дял в опазването на околната среда, трябва да заплатят за същата вечеря 44 долара.
Популяризирането на екологични чисти източници на енергия е една от основните идеи, с които се занимават хората от Европа в последно време. И Crowne Plaza находчиво е подхванал общата тенденция.
Управителят на хотела казва, че в това нововъведение има полза не само за хотела, но и за неговите посетители, които след като прекарат известно време на велотренажора стават по-бодри и здрави.
Така благодарение на този екогенератор, се намаляват вредните емисии и потреблението на електричество.
Не се споменава колко електричество се изработва за час, нито дали клиентите на хотела след това са имали сили и желание да разгледат забележителностите на датската столица.

Дизайнерът Барбара Тоболова е представила своята идея за велосипед – механична пералня BiWa, която позволява да изперат неща по време на каране на колело. Проектът е логично продължение на забавната работата на друга група от корейски дизайнери наречена Bicycle Washing Machine – BWM.
BiWa се отличава с релефен корпус, опростена конструкция и педали, поставени директно върху оста на предното колело, както и доста широки гуми.
Благодарение на широките джанти е възможно да се съчетаят велосипед с пералня. В задното колело „се затваря“ пространство, в което могат да се поставят вода и прах за пране. Въртенето на така нареченият „барабан“ осигурява естественото движение на велосипеда.
Авторът на проекта твърди, че за качествено пране, например за около 3 килограма, трябва да се изминат 2-3 километра.
Премахването на барабана и източването на водата става много бързо.

За мнозина Хелоуин е дългоочакван празник, а за други не.

Една групичка се впусна да преследва появилите се на улицата демони, дяволи и зомбита, но скоро изостана. Преследвачите спряха всеки от тях започна да се бори за глъдка въздух.

Когато хлапетата разбраха, че вече не ги преследват, спряха за малко, за да си поемат дъх.

– Ха-ха-ха, – закикоти се едно от тях.

То бързо свали маската си на зомби. Истинското му лице не бе кой знае колко по-красиво от гумената маска.

– Беше страхотно, – заяви другото до него. – Видя ли как му мацнах тортичката в лицето?

– Да, – съгласи се огромен дявол, размахал тризъбец. – право в носа го цапна.

– Обичам Хелоуин, – заподскача щастливо Мартин. – Никой няма да разбере, че сме били ние.

– А какво ще правим сега? – изписка Пепо.

– Свършиха ни тортичките, така че ще трябва да измислим други номера и то доста добри. Имам една, две идеи….

До края на следобеда момчетата бяха успели да изкарат акъла на много хора, които живееха наоколо .Бяха стреляли по една възрастна жена с водно пистолетче, пълно с разтворена боя. Посипаха с брашно група малки деца. Хвърлиха пиратки по една паркирана кола, което накара собственикът да повярва, че я взривяват.

Всеки път успяваха да причинят максимално опустошение, а след това изчезваха много бързо и никой не можеше да ги хване.

И все пак това не мина безнаказано. Всяко от момчетата получи порцията си пердах у дома. Какво да се прави, някой беше ги разпознал. И как нямаше да ги познае, когато тази малка банда си бе извоювала доста лошо име в квартала.

Но дори и да не бяха ги разпознали, рано или късно всичко излиза наяве.

За да отпразнува откриването на своя 30-ти магазин във френския град Клермон-Феран, компанията IKEA, заедно с местната комуникационна агенция „Ubi Bene“, разположи на примерна стена апартамент с възможност за катерене.
В действителност, деветметровата стена е оригинален шоурум в търговските обекти, от които най-големият търговец на дребно, можете да намерите огромно количество. Въпреки това, вертикалността ви позволява да изпълните два интересни задача – да практикуват скално катерене, под строгия надзор на специални инструктори, както и „разходка“ чрез някой от шоурум IKEA.
Това изглежда, като една проста идея, но истинската привлекателност е в мащабността на проекта и в желанието хората да се чувстват алпинисти, a желаещи за това винаги има.

Подводните скулптури са много популярни в последно време. Сред тях е и необикновената статуя на Христа Спасителя под водата.
Идеята за създаване на статуята възникнала през 1990 г. след първата визита на Римския Папа Йоан Павел II на Малта. Тази скулптора е направена от Алфред Камилери Гаучи. Височината ѝ е 3 метра и тежи 13 тона.
Първоначално скулптурата стояла на друго място. През 1990 г. я преместили на дъното около остров Свети Павел, на 40 метра дълбочина. Но мястото се оказало неудачно. Наблизо имало рибовъдно стопанство, водата била мътна, непрозрачна, а това пречело на туристите да видят скулптората на дъното.
След 10 години през 2000 г. било взето решение статуята да бъде пренесена на друго място. Спуснали я на два метра от брега на 10 метра дълбочина.
Сега триметровият гигант стои на дъното на морето с вдигнати ръце и гледа към остров Свети Павел. Статуята  на Христа под водата периодично се покрива с водорасли и корали.
Сега  в тези води има голям наплив от туристи и водолази от цял свят. Хората искат да видят с очите си това невероятно зрелище.