Неизвестни извършители са надраскали надписи с графити върху стените на манастира Дир Рафат, който се намира близо до Бейт Шемеш.
На стените е написано на иврит: „Америка – нацистка Германия“ и „Споразумение за мир – отмъщение“.
Освен това са спукани гумите на три автомобила.
На мястото на престъплението са забелязани двама младежи с маски.
Разследването е дадено на отдела в полицията, който се занимава с престъпления от националистически характер.
До сега полицията, въпреки клетвите на министъра по вътрешна безопасност, не е успяла да изправи пред правосъдието извършителите, оскверняващи по подобен начин джамии и манастири.

Една малка част от древната керамика намери в съвременен Израел, хвърли светлина върху живота в библейски времена и помага да се докаже, че цар Соломон и цар Давид са управлявали Израел.

Археолозите са намерили находката в района на Офил при разкопките направени миналата година. Буквите, намиращи се на фрагмент от керамичен съд, вероятно създадени през X век пр.н.е., първоначално озадачили учените. Преди това с такава писменост не са се сблъсквали. Въпреки това, водещият експерт д-р Дъглас Петрович вярва, че езикът е примитивна форма на иврит. Това доказва, че израилтяните са живели в този район много преди времето, което се е смятало до сега.

Когато надписа бил намерен през декември 2012 г., учените предположили, че това е на ханаански език Ханаан са народ, споменат в Библията, живеещ на територията на съвременен Израел.

Хората, които са използвали иврит, са контролирали Ерусалим още в X в. пр. Хр. Този период съответства на периода, в който, според Стария завет, Израел е управляван от царете Давид и Соломон. Които и да се те, те са писали на иврит, както и сегашните собственици на тази земя.

Ако хипотезата на д-р Петрович се потвърди, той ще бъде в състояние да представи доказателства за надеждността на Стария Завет и че написаната тяхната история не е на стотици години, така както се приема. Това ще направи Стария Завет исторически разказ на реални събития.

Както може да се очаква, хипотезата на експерта, предизвика разгорещен дебат сред археолозите. Израел Финкелщейн от университета в Тел Авив е заявил, че открития надпис при разкопки в Офил, е важен за ранната история на Израел, но подчерта, че романтичните представи на Библията не трябва да влияят върху обективността на учените.

Живял в един град човек, който обичал да изучава Тора. Той работел, жена му му помагала и всичко вървяло като по часовник. Но човекът се разорил. За да изхрани жена си и децата си той отишъл в друг град и станал учител е едно училище. Там той учел децата на иврит.
В края на годината той получил заработените сто монети. Решил да ги изпрати на жена си, но тогава още нямало пощи. За да изпратиш пари от един град в друг, трябвало да се намери човек, който отивал в другия град и да му заплати за услугата
Оттам минал амбулантен търговец. Учителят го попитал :
– Накъде отиваш?
Търговецът назовал различни градове. Между тях бил и градът, където били жената  и децата на учителя. Тогава учителят го помолил да занесе 100-те златни монети на жена му. Търговецът отказал, но учителят се опитал да го убеди:
–  Господине, жена ми отчаяно се нуждае от тези средства. Тя няма с какво да нахрани децата. Ако й ги предадете ще можете да й дадете толкова от тях, колкото искате.
Алчния търговец се съгласил, вярвайки, че ще преметне учителя.
–  Добре, – казал търговегът, – но при едно условие. Напишете на жена си, че от тези пари мога да й дам толкова, колкото аз искам.
Учителят нямал друг изход и написал писмо на жена си: “ Изпращам ти 100 монети с условие, че този човек ще ти даде толкова от тях, колкото сам иска.“
Пристигайки на мястото, амбулантния търговец повикал жената на учителя, дал и писмото и й казал:
–  Това е писмо от мъжа ви, а ето и парите. Според нашата уговорка аз трябва да ви дам калкото искам от тях. За това ви давам една монета, а 99-те оставам за себе си.
Бедната жена го помолила да се съжали над нея, но той нямал сърце, а камък. Останал глух на молбите й. Настоявал, че такава била уговорката с мъжа й. Така, че и тази една монета той й дава доброволно.
Жената на учителят завела търговецът при местния равин, който се славил със своя ум и находчивост. Равинът внимателно изслушал двете страни и започнал да уговаря търговецът да постъпи милосърдно и справедливо.. Но търговецът не щял и да чуе.
Изведнъж равина бил осенен от една мисъл:
–  Покажете ми писмото, –засмяно казал той.
Дълги и внимателно отново го зачел. След това сурово погледнал търговеца и казал:
–  Колко пари от тези искаш да вземеш за себе си?
–  Вече казах, –  отговорил алчния търговец, – 99 монети.
Равинът станал и сърдите казал:
– Тогава ти трябва да й ги дадеш според уговорката и да вземеш само една монета.
– Искам справедливост! Къде е тук справедливосттта? – развикал се търговецът.
– За да се спази справедливостта, трябва да се изпълни уговорката, – казал равина. –  Тук ясно пише: „Скъпа жено, търговецът ще ти даде толкова от тези пари, колкото сам иска.“ Колко монети искаш? Деветдесет и девет? Толкова трябва да й дадеш и да вземеш само една монета. Свърших! Делото е приключено.

Хамат Гадер се намира в северната част на Израел близо до град Тибенас. Той се слави  като прекрасен зелен оазис, притежаващ термални извори. Тук могат да се наблюдават разнообразни и атракционни циркови номера. Например, като говорящи папагали на иврит.
Но най-голямо удоволствие почиващите получават при посещението на развъдника за крокодили. Тук са представени различни видове: нилски, алигатори, каймани и други. В басейна плават и няколко стотин заплашителни влечуги. За по-смелите и любопитните над водната повърхност е прекаран мост, от където те по-близко могат да наблюдават животните.
Когато крокодилите си почиват, любители им правят снимки. Оживлението настъпва по време на хранене. Това зрелище привлича множество туристи тук. Забавно е да видиш как влечугите си отнемат храната едни от други, преобръщат се, а понякога стигат и до бой.
Тези театрални представления могат да се наблюдават два пъти през деня, а смелчаците могат да се фотографират прегърнали сънените и сити крокодили.