Ние всички имаме деца. Наши или чужди те се явяват част от нашия живот.

Мартин е много издържлив, въпреки че понякога изпитва неувереност и дори се чувства слаб. Ние хората сме толкова различни и се отличаваме едни от други, но това не ни пречи да се уважаваме, а не да се отхвърляме.

Мартин се роди в 26-та седмица от бременността, отгледа го Марта Иванова, тя не е биологичната му майка, но много се постара момчето да получи всичко, което всяко нормално дете има.

Първите ти месеца това малко създание се бореше за живота си. Байпас хирургия, кръвопреливане, и т. н. След три месеца родната му майка, се отчая, че от него ще излезе човек и го изостави.

Малчуганът трябваше да се справи с много физически проблеми. Проговори на три години. Започна да ходи много по-късно от връстниците си. Нямаше зъби, докато навърши една годинка. Във всичко изоставаше.

Но Мартин беше толкова любвеобилен. Неговата усмивка беше най-хубавото в този живот.
Той харесваше всички, даже и тези, които го оскърбяваха всеки ден. Великодушно прощаваше и забравяше всичко. Никого не съдеше.

Опитайте се поне един ден да постъпвате така. Дали някой изобщо ще може?

Днес отново му се присмяха:

– Виж какви скоби има на зъбите, – сочеше го с пръст едно пълно и яко момче.

– Погледни го само как се храни, – прикри усмивката си с длан Дора.

Тези деца не знаеха, че Мартин не може да държи храната в устата си. Едва ли се досещаха, колко трудно му бе да координира погледа и ръцете си?

Скобите, които носеше му помагаха да отпусне челюстта си, която не бе се развила с израстването му. Благодарение на нея, той не изплюваше храната и можеше да я дъвче.

Един ден Мартин призна на учителката си:

– Аз вече свикнах на подигравките им.

Учителката бе потресена, тя се почувства ужасно.

Малко след това се обърна към останалите деца и им каза:

– Не е нужно да харесвате Мартин, достатъчно е да го уважавате. Ценете хората около вас независимо, че понякога могат да изглеждат странно и движенията им да са чудновати за вас…..

Можем само да се надяваме, че съучениците на Мартин, както и всички останали хора , ще се отнасят с внимание и уважение към другите, които се подобни на него и ще спрат да издеателстват над тях.

Защо и как става така, че избираме обувки в магазина, а после се ядосваме, Но има изход от всяко положение.

Ето ви и няколко съвета за целта.

Белите обувки могат да се очистят със паста за зъби.

Ако обувките те стискат, сложи си вълнени чорапи и след това ги обуй. Нагрей ги със сешоар. След няколко минути изключете сешоара и вече ще се чувствате удобно в тях.

Друг начин да ги разширите е да сложите в тях найлонови торбички пълни с вода, а след това ги оставете във фризера.  Вода в торбичките ще се разшири и обувки с нея.

За да не получите мазоли след първото обуване на нови обувки, напръскайте ги с дезодорант.

Пакетче от чай отстранява неприятния мирис в обувките.

За да премахнете скърцането и неприятната миризма в обувките си, посипете ги с бебешка пудра.

Ако не искате да се хлъзгате през зимата, на сухата подметка на обувката залепете медицински лейкопласт.

За да направите обувките си непропускливи, добре е да ги намажете натурален пчелен восък и ги подсушете с сешоар.

Избийте зъбите си! Давайте! Удряйте по тях!

Почакайте! Не правете това!

За тези от вас, които са го направили, нека обърнат внимание, че средата от кървава каша около зъбите е останала практически непокътната.

Това е така, защото зъбите са съставени от емайл, който е най-твърдото вещество в човешкото тяло и възможно един от най-устойчиви материали на планетата.

Тогава е лесно да се обясни, защо по-голяма част от стоматологичното оборудване, представлява миниатюрни електроинструменти с високо качество, които много трудно могат да извадят дори и най-малка част от повърхност на зъбите ни.

В стоматологичната клиника бе спокойно. Съседната врата бе на детския кабинет, където се движеха толкова малки деца, които можеха и да нямат зъби.

Изведнъж от детския кабинет изхвърча един малчуган с опулени от ужас очи.

Бяха започнали да му вадят зъб, като предварително му бяха сложили упойка. Детето трудни обръщаше вдървения си и безчувствен език.

Ужасеният малчуганът попита:

– Защо ме убодоха?

Наблизо седеше майка му, която му обясни:

– Убодоха те, за да не чувстваш болка, когато ти вадят зъба.

Момчето захапа вдървения си език и започна да вика:

– Лъжеш. Зъб може и така да се извади. Тук сте ме довели, за да ми махнете езика.

И малчугана побягна към изхода.

В Татаристан любителите на риболова са хванали необичаен воден обитател.

Ужасната риба мутант се хванала на обикновен дъждовен червей. Местните рибари се уплашили от своя улов.

Огромната зъбата риба имала черен цвят и предизвикала ужас.

На снимката се вижда, че рибата е дълга около десет сантиметра, а в устата и има остри зъби.

Това не е фантастика, нито дело на някой майстор  във Фотошопа. Такива риби са се появили и в други райони на Русия.

За първи път информация за рибата мутант се е появила в района на Амур.