Инженерите и учените никога няма да изкарат толкова пари колкото бизнесмените.
Ето ви и строго математическо доказателство за това.
1-ва аксиома: Знание – сила.
2-ра аксиома: Време – пари.
Както знае всеки инженер, Мощността (силата) е равна на Работата/Времето освен това, Знанието е Сила, а Времето – Пари.
От тук извеждаме формулата за парите и получаваме:
Парите = Работа/Знание.
Следователно, ако Знанието се стреми към нула, то парите ще клонят към безкрайност.
Извод: Колкото по-малко знаете, толкова повече пари ще изкарвате.
Което и трябваше да се докаже.

Предпочитам лични отношения без манипулация. Близки хора ми причиняват болка, като се опитват да ме манипулират. Някои не разбират, че това е манипулация. Те нямат достатъчно знание и не разпознават това действие.
Сега много се пише за това и хората лесно различават техниките на манипулиране. Но тези знания носят много болка на хората.
Много боли, когато усетиш, че много близък човек, за да достигне някакви свои цели, те манипулира. Именно така възникват проблемите във взаимоотношенията. Всяка манипулация е реална заплаха за разрушаване на добрите отношения. Както лични, така и делови.
Защо хората реагират толкова болезнено спрямо манипулацията?
На първо място, защото манипулацията се разглежда като измама. А обществото ни е отрицателно настроено към измамата и лъжата.
Ако човек е искрен, той би искал и околните да бъдат такива към него. Неговото желание е направо да му кажат какво искат от него, без да се подиграват или да го използват непочтенно.

Учителите, които ще разнасяте знанието  навред по българската земя: „Дерзайте“! Вие сте сеячите! Вие хвърляте семето на бъдещето в чернозема на днешния ден.
Защото какво е една  страна  без знание?
Земя, която днес е градина, а утре ще бъде само пясък и голи скали, и нито стръкче зеленина.
Много народи са създавали могъщи държави, но са изчезвали, защото не са имали свя азбука. Тя е като варта, която споява тухлите и държи сградата изправена.
Духат ветрища, а на сградата й няма нищо. Словото свързва с вечни връзки народа.
Държава, споена с такива връзки, стои изправена и устоява на всякакви бури.

Живял някога един дървар, който бил в бедствено положение. Той изкарвал много малко пари, които изкарвал от сечене на дърва в гората и продажбата им в града.
Веднъж край него минал един монах. Когато го видял да сече избраното от него дърво му казал:
– Отиди по-навътре в гората!
Дърваря послушал съвета му и се отправил навътре в гората. Вървял дотогава, докато не видял сандалово дърво. Той много се зарадвал на находката. Отсякъл дървото и взел със себе си толкова парчета, колкото може да носи и ги продал на пазара в града на много добра цена.
След това се учудил защо монаха не му казал за сандаловото дърво , а го посъветвал да навлезе навътре в гората. След като продал всичко от сандаловото дърво, той продължил напред  да търси в гората. По-нататък намерил медни залежи. И за тях получил добри пари на пазара. На следващия ден навлязъл още по-навътре и намерил сребърни слитъци, а на другия ден попаднал на злато, а после и на диаманти. Така забогатял.
Именно такова е положението на човек, който се стреми към истината. Ако той не се спре в движението си, в края на крайщата ще намери вечното богатство на знанията и истината.

Това е рядко срещащ се синдром. Състояние, при което хора с отклонение при развитието си имат невероятни способности в една или няколко области на знанието.
Синдромът може да бъде вроден или придобит.  Например, в резултат на генетични аномалии, мозъчно заболяване или удар по главата.
Най-общата способност на всички притежаващи този синдром е феноменалната памет.  Те се проявяват в математиката, музиката и живописта. Въпреки това, потенциалната енциклопедичност на тези хора може и да не бъде използвана, но тогава придобива извратени и уродливи форми на изява. Това става ако такъв човек живее в слабоинтелектуална среда или се е родил през тъмните векове.
Така например, знаменития психиатър  Чезаре Ломброзо в своята книга „Гениалност и лудост“ пише за един слабоумен, който помнел всички, които били погребани в местното гробище. Той можел без да се запъне не само да назове датите на погребенията им, но професията и привичките на починалите. Но не могъл без чужда помощ да се облече и да сложи лъжица в устата си.
Ламброзо също пише за човек, който можел да възпроизведе кой да е откъс от Свещеното писание, като едновременно с това можел да каже колко думи, букви, препинателни знаци и сричкопренасяния съдържал откъса.