Когато сме притеснени и не знаем как да решим проблемите си, губим от погледа си обикновените неща, които могат да са отговори на въпросите ни. Човек само трябва да се вгледа внимателно и ще види уроците, които ни дават нещата, явленията и самата природа около нас.
Учудвали ли сте се защо рибата плува срещу течението? Плавайки така тя улавя много повече храна, т.е. тя има много повече шансове да засити глада си, отколкото по течението. Дори и препятствията не я спират да прави това.
А какво правим ние? Отпускаме се по течението, защото е по-спокойно и комфортно…. И колкото повече постъпваме така, толкова по-слаби ставаме. Така изпускаме възможности, които ни се предоставят в живота.
Използвайте опита на рибите!
Погледнете кучето! Поне веднъж ви се е случвало, куче дружелюбно да ви погледне и весело да помаха с опашка. И когато му дадем нещо вкусно се усещаме, че животното не е поставяло условие като: „Заведи ме у дома си, нахрани ме, а след това аз ще те погледна приветливо и ще помахам с опашката.“ Кучето първо отдава своите чувства, а после получава това, което му е нужно. Освен това то не ви заставя да направите точно, както то иска, а прави необходимото за дадения момент и ви оставя намира, ако не му дадете това, което му се полага.
Нека да отдаваме нужното на тези, които са около нас, независимо дали ще се облагодетелстваме от това!
А какво ще кажете за змията?
Тя няма ръце и крака, но ние се страхуваме от нея и я заобикаляме. Но в замяна на това змията не започва да хленчи: „Не съм се родила на точното място. Те не ме приемат….. Никой не ме обича…..“ Тя се обхожда така, както умее. Приспособява се и е напълно доволна от живота си.
Затова по-добре използвайте това, което имате и то максимално.

За своето обръщане към Христос, Чарлз Спържан разказва:
„Бог благоволи да ме доведе още в ранната ми възраст до знанието за моята греховност. Живеех без надежда, утеха и радост. Бях в депресия, шест месеца се молих усилено, но не е получих отговор. Бях готов да посещавам богослуженията, само да намеря път за спасение. Бях готов на всичко, за да получа от Бога прощение на греховете си.
Веднъж се изви силна снежна буря, не можех да вървя по-нататък. Трябваше да спра някъде. Спирането ми се оказа голямо благословение за мен.
Видях двор, в който имаше малка църква. Влязох в нея. Там скоро почна богослужение. Пасторът го нямаше, но отпред излезе възрастен човек. Той отвори Библията и прочете:
– Погледнете към мен и ще бъдете спасени от всички земни краища.
Старецът насочи погледа си към мен, сякаш знаеше вътрешното ми състояние и каза:
– Млади човече, ти си нещастен!
Да аз наистина бях нещастен.
– Вие няма да постигнете щастие, докато не вдигнете поглед нагоре към Исус Христос! – вдигна ръце и продължи, – Погледнете! Погледнете! Спасението се състои в това, да погледнеш с вяра в Христа!
В този момент аз разбрах пътя на спасението. Радост изпълни сърцето ми. Не помня останалите думи на проповедника, тъй като бях обхванат от тази истина.
За своето спасение бях готов да извърша редица неща, само и само да го получа. А когато чух думите от Писанието „Погледни!“, това прозвуча толкова сладко за мен. С цялото си сърце погледнах към Господ Исус Христос и бях спасен.“
„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот“.

В зоопарка хранили змиите с мишки, по две на ден.
Един ден, когато две мишлета били пуснати при змия, за да заситят глада й, се случило нещо необичайно.
Змията щом видяла храната си, се втурнал към едната мишка и я захапала. Другата мишка веднага се притекла на помощ на приятелката си по съдба. Нахвърлила се срещу змията.
Като награда за храбростта й, втората мишка била пусната на свобода.
Какъв пример!
Скоро чух, че в една канавка полетяла кола. Никой не спрял преди идването на органите от КАТ, никой не се притекъл на помощ.
Изглежда животните са станали по-добри от хората.

Върви си Адам из рая и гледа, Ева яде нещо с удоволствие. Приближава се до нея и я моли:
– Ева, дай да опитам!
Ева продължава да яде и изобщо не му обръща внимание. Адам гледна с нескрито любопитство и още по-настойчиво казва:
– Ева, дай и аз да опитам….
Ева спокойно дояжда „нещото“ и си облизва пръстите.
Змията гледа обезсърчена, недоволно клати глава и казва:
– Ето на, цялата Библия отиде на боклука.

Веднъж един индийски учен извадил книга от библиотеката, отворил я и почувствал лека болка в един от пръстите си, като убождане от игла. Но той не обърнал на това внимание. Скоро ръката му се подула, след това цялото му тяло отекло и накрая умрял, независимо от взетите мерки.
Оказало се, че в книгата се намирала много малка, но много отровна змия. Тя го ухапала.
Младежи и възрастни хора, не забравяйте, че в много от днешните книги и филми се крие змия много по-опасна от тази, която е ужилила индуса. Там, където човек позволява да растат плевели, полезна растителност няма да израсне.
В наше време се издават хиляди книги и създават стотици филми с отровно съдържание. Пазете се, да не се окаже душата ви отровена. Древните хора смятали, че има животно, което само с поглед причинява смърт. Безнравствените книги и филми нанасят смъртен удар първо на душата, след който следват още много други такива.
Някога египетския цар заповядал на входа на библиотеката да се постави надпис „Лекарство за душата“. В наше време, напротив, има книги и филми, които смело можем да наречем „отрова за душата“. И трябва да ги избягваме, като вредни и отвратителни ястия. Четенето за душата и впечатленията от филмите са като храната за тялото, както последните се превръщат сокове и кръв, така душата се храни от проникващите впечатления и мнения, почерпени от книгите и филмите. Лошите книги и филми са факел, водещ към ада, а хубавите са пътеводна звезда към небето. Четете само добри книги!
Словото Божие е хляб и вода. То подкрепя душата и духа, хранейки ги.