Интересен случай е станал във финския град Сипо.

Контузена катеричка само отишла в местната ветеринарна клиника и се качила на рамото на специалиста по малки животни.

Лекарят внимателно се отнесъл към животинчето.

От носа на катеричката текла кръв. Зверчето било силно отслабнало. Лекарят нахранил малкото с ябълка, дребни трици от зърнени култури и го напоил с вода от спринцовка.

Тогава пациентът „започнал да се усмихва“.

– Най-вероятно животинчето е паднало от дърво и си е разбило носа. До сега не съм виждал диви животни сами да идват да търсят помощ, – споделил ветеринарят.

Неочакван гост се е появил в индийския парламент. В сградата, за да избяга от дъжда, се вмъкнала цивета – малко хищно зверче от семейство циветки, което още се нарича малайска палмова цивета.
При влизането животното се намерило в парламентската библиотека. Неговата поява предизвикала паника в охраната на комплекса. Те трябвало да извикат на помощ еколози от обществената организация Wildlife SOS, които хванли циветата и я изпратили при ветиринар.
Факт e, че животното е било уплашено хора, не по-малко, отколкото те от него, за това животинето се скрило под телевизора. В крайна сметка то получило дехидратиране и сега му се оказва ветеринарна помощ.
Това е втория случай за изминалта седмица, когато диви животни се оказват в здание, спасявайки се от проливния дъжд, който е характерен за северната част на Индия през юли-август.
На 24 юли еколозите трябвало да извадят от авиобазата на военно въздушните сили на Индия в Тугхлакабаде питон. Тогва двуметровото влечуго изпълзяло в сградата и се свило под масата.

Обидата е малко и много симпатично зверче. На вид е съвсем безобидна и ако правилно общуваш  с нея тя няма да ти навреди.
Обидата не желае да живее в дом. Тя живее свободно и никого не притеснява. Всички опити да си я присвоим, винаги завършва със сълзи….
Това зверче е много малко и пъргаво. То може да попадне в тялото на всеки човек. Когато човек го усети в себе си му става обидно. Зверчето крещи на човека;
– Случайно се натъкнах на теб, пусни ме! Тук е много тъмно и страшно, искам при мама!
Но хората отдавна вече са забравили как да разбира езика на земните същества, особено тези на дребните животинки…
Има кора, които веднага се разделят с обидата. Но има и такива, които не желаят да я пуснат. Наричат я своя и се отнасят с нея, като със скъпоценна играчка. Постоянно мислят за нея. Нощем се събуждат и…
А обидата не желае да живее в човека. Върти се, търси изход, но никога не намира как да излезе. Тя е нещастна, но и човекът е нещастен, но за нищо на света не я пуска. Тъжно му е да се раздели с нея. А зверчето е гладно и му се иска да яде. И така то започва тихичко да яде тайно човека отвътре. И човек усеща това. Ту тук, ту там го заболи. Толкова го боли, че плаче. Но той не свързва това неразположение с обидата. След това човек привиква към нея, а тя го яде, расте, дебелее и съвсем престава да се движи. И до толкова нараства, че става част от него. Човекът слабее, а тя дебелее.
И хората не осъзнават, че просто трябва да се освободят от обидата.
Пуснете я. Нека си живее на свобода и отново да бъде мъничка и слабичка. Човек по-лесно ще живее без нея, няма да плаче и да боледува. Пуснете я, нека си отиде от вас.