Тук шофьорите често минават, за да си поръчат по едно кафе и нещо за похапване.
Към прозорчето приближава стара кола и една жена, която е спирала много пъти тук, си поръчва своето обичайно кафе. Докато си разменя любезности с продавачката, жената забелязва колата, която е след нея. Жена е в добро настроение и казва на продавачката:
– Плащам и кафето на шофьора в следващата кола.
Продавачката повдигна рамене и си мисли: „Навярно са познати“. Жената си тръгна.
На другия ден същата жена, както винаги приближи прозорчето.
– Знаете ли, мисля, че вчера е станала грешка. Човекът, на когото платихте кафето не ви познава, – каза продавачката.
Жената изобщо не се смути и каза:
– Така и трябва да бъде.
Тогава продавачката й разказа какво се е случило вчера:
– Казах на момчето, че сте платили за кафето му. Тогава той поиска да плати кафето за следващата кола. На водачът на следващата кола обясних как стоят нещата и той направи същото. Това се случи 21 пъти. Впечатлена съм!
21 коли, 21 кафе и 21 добре изненадани хора. Добротата е заразителна. Ако сте изненадани от добрината на другите хора, вие се стараете да направите добро на някой човек, независимо дали го познавате или не.
Ако сте успели да стане първопричината или просто звено във веригата на добротата, светът поне малко ще стане по-добър.

Човекът в униформа, мръзнещ по пътищата, проверяващ околните е най-нисшето звено на корупцията. Зад всеки инспектор от пътна полиция има цяла сурия началници. Те седят в уютни кабинети и дават списък от кой по колко трябва да се „изземе“.
Те просто събират данък от подчинените си, а ги обезпечават с безнаказаност за извършените престъпления. Така страхът, че ще загубиш всичко, ако вземеш подкуп, изчезва особено за тези, които „изпълняват служебния си дълг“. Системата е устроена така, че се стимулират служебни лица да вършат престъпления.
Корупционата система е принципно устроена така, че сама се саморегулира, самоорганизира и притежава фантастични способности да се адаптира към неблагоприятните условия.
Невероятно, но тя е развила и имунитет. Незабавно отхвърля чуждото тяло. Честният служител не може да оцелее в тази система, той е като черна овца в стадото. Дори да остане месец или половин година, ще си тръгне неиздържайки на неприязанта на съслужителите си, поставени от някой „свой“ по-горе. Така подмазвачите и подлизурковците градят кариера.
А сега кажете как да се излекува такава система? От която и страна да започнеш да чистиш, нищо няма да излезе. Всяко звено от системата е така затлачено, че трудни ще го помръднеш.
Невъзможно е да се заменят „лошите“ чиновници с по-добри, защото такива няма. Всичката тая мръсотия се е натрупвала с години и ако трябва да се изчисти, сметищата на страната няма да ни стигнат.
Ако пробваме да уволним пияниците, глупавите, наглите… никакъв резултат няма да има. Но дори и да унищожим всеки корумпиран, от къде ще вземем честни хора с горящи сърца, необременен мозък и чисти ръце. Корупцията е като заразна болест, докопа ли се човек до възможността да „взема“ иди го поправяй вече.